О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 07.08.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 792/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД – [населено място], срещу определение № 428 от 05.02.2018 г. по т. д. № 5235/2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за изменение на постановеното по т. д. № 5235/2016 г. въззивно решение № 2100 от 06.10.2017 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно в обжалваната част. По съображения в жалбата са иска отмяна на определението и постановяване на съдебен акт за изменение на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в пълния размер от 11 400 лв. с ДДС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба „ЧЛК Инвест” ООД и „ТИС – 08” ООД със седалище в [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по т. д. № 5235/2016 г. въззивно решение № 2100 от 06.10.2017 г. в частта за разноските, с която на дружеството – молител са присъдени разноски по чл.78 ГПК за въззивното производство в размер на 6 000 лв. /с ДДС/, след намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв. без ДДС, респ. 11 400 лв. с ДДС, Софийски апелативен съд е приел, че не е налице основание по чл.248 ГПК за изменение на решението и за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение.
В мотивите към определението въззивният съд е изложил съображения, че при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК са съобразени фактическата и правна сложност на делото, осъществените във въззивното производство процесуални действия за защита и съдействие на дружеството – молител и обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание. Посочил е, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства и не се е налагало произнасяне по възражения и доводи, които не са били предмет на обсъждане от първата инстанция и са изисквали допълнителна процесуална активност за защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба.
След преценка на релевантните за размера на разноските по чл.78 ГПК факти и на доводите в молбата по чл.248 ГПК, въззивният съд е достигнал до извод, аналогичен на възприетия в решението по съществото на спора – че при предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ минимален размер на адвокатското възнаграждение по конкретното дело 4 560 лв., претендираното от „ЧЕЗ Разпределение България” АД адвокатско възнаграждение от 9 500 лв. без ДДС, респ. 11 400 лв. с ДДС, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и че не се налага промяна на произнасянето в решението, с което възнаграждението е намалено до 6 000 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност съдът, по възражение на една от страните в процеса, да намали заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение до минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, ако прецени, че възнаграждението е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК е винаги конкретна и според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. За да се произнесе относно приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът, сезиран с възражение по чл.78, ал.5 ГПК, следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото разрешение на повдигнатите по делото правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Ако след тази преценка съдът изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, той следва да намали възнаграждението при съблюдаване на минималния размер, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС.
С решението по съществото на спора Софийски апелативен съд е намалил заплатеното от „ЧЕЗ Разпределение България” АД адвокатско възнаграждение, след като по повод възражение на насрещната и на подпомагащата страна в процеса е преценил, че възнаграждението от 9 500 лв. /без ДДС/ е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Изводът за прекомерност е направен след съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото в стадия на въззивното производство и действително осъществената пред въззивната инстанция адвокатска защита, за която е уговорено възнаграждението. Въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, но не е мотивирал приложението на чл.78, ал.5 ГПК единствено с него. За да намали възнаграждението, съдът е съобразил цялостното съдържание на предоставената във въззивното производство адвокатска защита, която – с оглед очертаните във въззивната жалба на другата страна предели на производството, не се различава съществено от защитата, предоставена пред първата инстанция. Предвид фактите, които имат значение за основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав на ВКС намира за правилен извода на въззивния съд, че заплатеното от „ЧЕЗ Разпределение България” АД давокатско възнаграждение за въззивното производство е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и подлежи на намаляване до минималния размер. Доводите на частния жалбоподател, с които е аргументирана по-високата фактическа и правна сложност на делото, не разколебават извода за несъответствие между сложността на делото и заплатеното възнаграждение от 9 500 лв., надвишаващо почти двойно минималния размер от 4 560 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
При намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК въззивният съд е съобразил, че върху възнаграждението се дължи и ДДС, и е присъдил възнаграждение в размер на 6 000 лв. с изрично указание за включен ДДС. С оглед на това е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че съдът е приложил чл.78, ал.5 ГПК, без да вземе предвид, че по закон върху адвокатското възнаграждение се начислява ДДС.
По изложените съображения определението, с което Софийски апелативен съд е отказал да измени решението по т. д. № 5235/2016 г. и да присъди на „ЧЕЗ Разпределение България” АД адвокатско възнаграждение за защита по делото в пълния размер от 11 400 лв. с ДДС, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428 от 05.02.2018 г. по т. д. № 5235/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за изменение на постановеното по т. д. № 5235/2016 г. въззивно решение № 2100 от 06.10.2017 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :