О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр.София, 12.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1367/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. Г. Т. и Н. Х. К. от гр. П. против решение № 29/09.03.2009 год. по гр.дело № 1155/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 232 от 31.07.2007 год. по гр.дело № 252/2005 год. на Районен съд П. , в обжалваната част, в която е допусната делбата по отношение на магазин, преустроен в ателие за химическо чистене и пране. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно промененото предназначение на предмета на иска за делба, от магазин в ателие за химическо чистене, към момента на постановяване на съдебния акт – решението по допускане на неговата делба, в противоречие със съдебната практика.
За да аргументират и основанието си по чл.280, ал.1, т.3 ГПК считат, че отсъствието на съдебна практика за подобни казуси ще инициира тълкувателната дейност на ВКС, за да се разглеждат и решават делата, според точния смисъл на законите и се допринесе за по-нататъшното развитие на правото.
С допълнително уточнение към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са цитирали съдебни актове на ВКС и на ВАС, в подкрепа на довода, че решеният от въззивния съд въпрос противоречи на съдебната практика, според която, за да е налице реален обект-наличен, той трябва да е съществуващ към момента на решаване на делото, а не предишен.
Ответниците по касационната жалба Е. И. Т. и Д. В. М., и двете от гр. П., и М. В. Ц. от гр. М. изразяват становище за отсъствие на твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите ответници не изразяват становище по жалбата.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 232/31.07.2007 год. по гр.дело № 252/2005 год. на Районен съд П. , с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, представляващ магазин, преустроен понастоящем в ателие за химическо чистене и пране, разположен в западната част на първи жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ *Х-2702 кв.111 по действащия план на гр. П., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи, че посочената промяна в предназначението на имота не рефлектира върху неговата индивидуализация, като обект на съсобственост между съделителите, по отношение на които е допусната делбата. Съображенията си за това е аргументирал с разпоредбите на пар.5, т.38 и т.39 от ДР на ЗУТ, регламентиращи смисъла на понятието „строеж” и „обект”, приемайки, че извършената реконструкция и преустройство на магазина, с и без промяна на предназначението и промяната на наименованието му „ателие” не е достатъчно, за да го превърне в нов обект, поради отсъствие на задължителните за това предпоставки, изискуеми се от закона и изразяващи се в самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР.
В тази връзка цитираните от касаторите съдебни атове не предлагат друго разрешение, различно от възприетото от въззивния съд. Позоваването на съдебна практика на ВАС не представлява основание по нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК и не дава разрешение по съществото на гражданскоправен спор. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, поради различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища.
Не е налице и поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради отсъствие на твърдение, че приложените от въззивния съд правни норми са неясни и се налага формиране на нова съдебна практика по тях, по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗСВ, за да се инициира тълкувателната дейност на ВКС, имаща за резултат разглеждането и решаването на делата, според точния смисъл на законите.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 29 от 09.03.2009 год. по гр.дело № 1155/2008 год. на Окръжен съд- Б. , в обжалваната част, по касационната жалба на Б. Г. Т. и Н. Х. К. от гр. П., с вх. № 1405/08.05.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: