О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София 11.05. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1914/2009 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Община Н.срещу въззивно решение от 16.06.2008 г. и от 30.10.2008 г. по гр. дело № 65/2008 г. на Бургаския апелативен съд и по касационна жалба на М. Т. Н. срещу решение от 16. 06.2008 г. по същото дело.
М. Т. Н. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по касационните жалби на общината.
Община Н. не е подала писмен отговор по касационната жалба на М. Т. Н..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са процесуално допустими.
Община Н. обжалва въззивното решение от 30.10.2008 г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението от 16.06.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на Бургаския апелативен съд и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на същото решение, като на стр. седма, ред 26-ти, след думата част, вместо “решението е влязло в сила” се чете “оставя в сила решението”.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос касаещ приложението на чл.247 и чл.250 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че съдът е смесил различни правни фигури каквито са очевидната фактическа грешка и непълнотата на решението, което е обусловило изводът му за неоснователност на молбата по чл.193 ГПК /отм./.
С посоченото решение въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решението от 16.06.2008 г., като е приел, че се е произнесъл по цялото спорното право, касаещо предявеният от М. Т. Н. иск за обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения на страните имот за исковия период. Констатирал е наличието на несъответствие между формираната в мотивите на решението воля за оставяне в сила решението на първата инстанция, с която е уважен предявеният от Н. иск по чл.31, ал.2 ЗС и диспозитива в частта, в която е отразено, че решението е влязло в сила, като в тази част е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 247 ГПК и чл.250 ГПК. Сочените разпоредби са аналогични на чл.192 ГПК /отм./ и чл.193 ГПК /отм./. Посоченото основание е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В настоящия случай законодателят е дал разрешение за процедирането на съда, когато не се е произнесъл по цялото искане, както и при констатиран пропуск да се изрази в решението част от формираната воля на съда. Нормите не са неясни и непълни, по същите има утвърдена практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение от 30.10.2008 г. по гр.д. № 65 /2008 г. на Бургаския апелативен съд.
Със самостоятелна касационна жалба Община Н. обжалва въззивно решение от 16.06.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 26.07.2006 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 746/2004 г., с което е осъдена да заплати на М. Т. Н. сумата 85 900.49 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствен между страните недвижим имот, а именно: дворна място- УПИ * и 1101, кв.83 по плана на гр. Н. и първи и втори етаж от построената в него триетажна административна сграда, за периода 1.01.2002 до 10.12.2004 г.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 85 900.49 лв. За да уважи иска въззивният съд е приел, за установено, че през претедирания период общината е ползвала еднолично съсобственият имот, за което е била поканена да заплати следващото се обезщетение с представените по делото нотариални покани.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че при постановяване на решението е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото спорно право, като е приел, че в частта, с която е уважен иска на ответницата по касация за сумата 85 900.49 лв. решението на първата инстанция е влязло в сила. Сочи, че неправилното прилагане на процесуалния закон е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Излагат се и съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че не са обсъдени приетите по делото експертизи, като изводът за дължимото обезщетение бил изграден на база даденото от тройната съдебно-техническа експертиза заключение, което съдържало съществени противоречия. Въззивният съд не уважил искането им за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, с което допуснал съществено процесуално нарушение и поради тази причина делото останало неизяснено от фактическа страна.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси касаят правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице посоченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване поставените правни въпроси обусловили изхода на делото, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая в изложението се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като въззивният съд неправилно приел, че решението на първата инстанция в частта, с която е уважена претенцията на ищцата по чл.31, ал.2 ЗС е влязло в сила и не се е произнесъл по цялото спорно право. Това твърдение съставлява основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, а за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът е изложил съображения за основателността на иска по чл.31, ал.2 ЗС, като несъответствието между формираната воля в мотивите на решението и нейното изразяване в диспозитива му е отстранено с постановеното по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ решение. Останалите твърдения съставляват основания за необоснованост на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По неправилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК съдът може да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, но поставените в изложението въпроси не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поради това, че изложението не съдържа конкретен правен въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение, от значение за изхода по конкретното дело, който да определя рамките, в които Върховния касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на М. Т. Н.:
М. Н. обжалва въззивно решение от 16.06.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е уважено направеното от ответната страна възражение за съдебно прихващане.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.218 з ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че прихващане може да се извърши с изразходваните от ответника суми за ремонт на покрива на сградата и за поставянето на статични решетки на прозорците на първия етаж. Приел е, че със сумата 8413.16 лв., представляваща съответстващата на правата на собственост на жалбоподателката в южното крило на сградата може да се извърши прихващане, и за тази сума е уважил възражението за прихващане.
В изложението жалбоподателката поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпроса за стойността на необходимите и полезни разноски, които следва да заплати на ответника, с оглед обема на правото й на собственост в процесната сграда. Твърди, че приетата от въззивната инстанция сума, със която е уважено възражението за прихващане не съответства на правата й в съсобствената на страните сграда, които са в обем на 4/5 ид.ч. Несъгласието на жалбоподателката с така формирания извод представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не такова, което има отношение към преценката по допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос, поставен от жалбоподателката, е за правният ефект на съдебното прихващане. Въззивният съд е приел, че възражението за прихващане на претендираната от ищцата сума с насрещно вземане-претендираните от ответната страна необходими и полезни разноски е основателно за сумата 8413.16 лв., и с тази сума е извършил прихващане. Жалбоподателката поддържа, че по поставения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Прилага решение № 3* от 15.12.1978 г. по гр.д. № 2496/78 г. на ВС, І г.о., в което е прието, че съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня когато е направено възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни. Правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установявава съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в противоречие с разрешението на същия в приложението решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2008 г. и от 30.10.2008 г. по гр. дело № 65/2008 г. на Бургаския апелативен съд, по касационните жалби на Община Н. и на М. Т. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: