Определение №483 от по гр. дело №32/32 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        
                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                  
 
                                                           №        483
 
                                                 гр.София, 07.06.2010 г.                                               
 
 
                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни  две хиляди и десета година в състав:
                     
                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                    
                ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА  
                                                                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 32 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Б. срещу решение № 167 от 22.06.2009 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 244 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 7 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 389 от 2008 г. на Т. районен съд, с което е допусната делба на нива с площ от 1,0004 дка, представляваща имот № 0* по КВС на землището на с. Ш., м.„Л”, между касатора В. П. Б. и „Х” АД при равни квоти.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните два въпроса: 1. Преклудирано ли е възражение за нищожност на сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, направено след отговора на исковата молба с оглед разпоредбата на чл.143, ал.2 от ГПК и 2. К. е съотношението между разпоредбите на чл.37, ал.2 от ЗЗД и чл.83 от ЗННД по отношение на това кой следва да завери пълномощно за продажба на недвижим имот.
Пълномощникът на ответника по касационната жалба „Х” АД не взема становище по нея.
 
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за допускане на делба на описания по-горе недвижим имот, въззивният съд е приел, че касаторът В. Б. е собственик на ? ид.ч. от този имот по наследство от майка си П въз основа на решение на ОСЗГ- гр. Т. № 7* от 07.02.2006 г., а ответникът „Х” АД е собственик на останалата ? ид.ч. от този имот на основание договор за замяна от 18.12.2007 г., сключен с другата наследница на П. Б. П. П. С. Приел е, че не следва да се произнася по възражението на В. Б. за нищожност на договора от 18.12.2007 г. поради сключването на този договор от лице без представителна власт /посочената в договора от 18.12.2007 г. като пълномощник В. С. Н. , чието пълномощно за извършване на сделката е заверено не от нотариус, а от кмета на с. Ш., тъй като това възражение било направено след изтичане на срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси касаят допустимостта и основателността на направеното от него възражение за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на договора от 18.12.2007 г., с който П. С. е прехвърлила на „Х” АД ? ид.ч.от процесния имот. Не се налага ВКС да се произнася по тези въпроси, тъй като те не са от значение за изхода на конкретното дело поради следното: В разглеждания случай е бил сключен договор за прехвърляне на идеална част от сънаследствен имот от един от наследниците на П. Б. в полза на трето на съсобствеността лице. В този случай другият сънаследник може да се защити срещу това прехвърляне не чрез възражение за нищожност по чл.26 от ЗЗД на горепосочения договор, а само чрез предявяване на специалния иск по чл.76 от ЗН или възражение по чл.76 от ЗН, каквито в случая не са предявени от касатора в настоящото производство по делба /в този смисъл т.1 от ТР № 1 от 2004 г. по гр. № 1 от 2004 г на ОСГК на ВКС/.
Поради това и тъй като съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.288 от ГПК ВКС не може служебно да поставя и разглежда правни въпроси от значение за изхода на делото, извън посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК /освен въпроси, свързани с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/, касационното обжалване не следва да се допуска.
 
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. П. Б. срещу решение № 167 от 22.06.2009 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 244 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 

Scroll to Top