О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1018 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Н агенция „П”, гр. С., чрез специализираното звено Областно п. у. Кюстендил, приподписана от процесуалния му представител юрист Т. А. , срещу решение от 27.05.2009г. по гр. д. № 3358/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, с което е отменено решение от 03.08.2007г. по гр. д. № 18320/2006г. на Софийски районен съд, 28 състав и Национална агенция „П”, гр. С. е осъдена да заплати на ЗПАД „А”, гр. С. сумата 1 385,21 лв. – изплатено обезщетение с правно основание чл. 402 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2006г. до окончателното й плащане, сумата 118,53 лв. – лихва за забава за периода от 03.01.2006г. до 31.08.2006г. и сумата 350,25 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – СГС в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата се е произнесъл по следните правни въпроси: 1/ относно правната квалификация на иска – в противоречие на ППВС № 4/30.10.1975г., т. 3 по гр. д. № 5/1975г., решение от 2008г. по в. гр. д. № 267/2008г. на Ловешки окръжен съд и други решения на ВКС искът е квалифициран по чл. 402 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД вместо по чл. 50 ЗЗД; 2/ разпределението на доказателствената тежест и прилагането на правните последици при недоказани факти, както и въпроса за влизане в сила на застрахователния договор след заплащане на начислената застрахователна премия – противоречие с решение по гр. д. № 1522/2005г. на ВКС, ІV-А отд., ППВС № 7/04.10.1978г., т. 3, решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г., ВКС, І т. о.; 3/ налице ли е противоправно поведение на ответника по иска и въпроса за съпричиняването, предвид необсъждане на направеното възражение – противоречие с ППВС № 7/04.10.1978г., т. 15, решение № 294/27.07.2006г. по гр. д. № 937/2005г. на Великотърновски окръжен съд, решение № 1774/30.06.1972г. по гр. д. № 969/1972г., ВС, І г. о., решение № 1546/20.08.2003г. по гр. д. № 1302/2002г., ВКС, ІV г. о., решение № 154/17.03.2000г. по н. дело № 5/2000г., ВС, ІІ н. о., решение № 501/20.11.2001г. по н. дело № 474/2001г., ВС, І н. о., решение № 647/15.01.2003г. по н. дело № 564/2002г. , ВКС, ІІ н. о.; 4/ по отношение приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД – противоречие с решение от 03.08.2007г. на СРС, ГК, 28 състав, решение № 624/25.09.1998г. по гр. д. № 1357/1997г., ВС, ІІ г. о.
Ответникът ЗПАД „А”, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изложените от касатора доводи са относими към правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявеният иск, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки: 1/ валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, които са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; вина.
По делото е установено, че на 07.08.2005г. на първокласен републикански път ПП-1, км 321 м. 100, от гр. С. към гр. К. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „А”, собственост на „Е” ООД, като причина за настъпване на ПТП е увреден участък на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка, в която попада правомерно движещият се лек автомобил. В резултат на автопроизшествието са настъпили повреди на лекия автомобил, който е бил застрахован в ЗПАД „А” за периода от 05.12.2004г. до 04.12.2005г. по застраховка „А”. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 06.10.2005г. застрахователят е изплатил в полза на автосервиз „С” ООД сумата 1 385,21 лв., представляваща стойността на ремонта за отстраняване на претърпените в резултат на настъпилото ПТП повреди на автомобила, поради което съгласно чл. 402 /отм./ ТЗ се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
По отношение на наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД Софийски градски съд е изложил съображения, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е изключителна публична държавна собственост съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 ЗП и неговото у. е предоставено на Изпълнителна агенция „П” към министъра на регионалното развитие и благоустройство, преобразувана в Национална агенция „П”, която осъществява своята дейност чрез специализираните си звена – областните пътни управления /чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/. Приел е, че ответникът по исковата молба е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 1 и 2 ЗП във връзка с § 1, т. 13 и т. 14 ДР на ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, не е положил дължимата грижа по стопанисване на държавната пътна инфраструктура, поради което е направил извод, че фондът, понастоящем Национална агенция „П” е активно легитимиран да отговаря по предявения иск и тъй като бездействието му е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат следва да носи деликтна отговорност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за предмета на делото, квалификацията и правното основание на предявения иск не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба. По повдигнатите въпроси за приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД във връзка със заплатеното от застрахователя обезщетение е налице задължителна практика, съгласно която ако вредите са резултат на виновното поведение на дееца, включително бездействие и са настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД, а ако вредите са резултат на вещта, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД. Собственикът на вещта носи отговорност пред увредения по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта и това не е направено, а по чл. 50 ЗЗД при невъзможност от обезопасяване, когато вредите са причинени от присъщите свойства на вещта. В този смисъл са ППВС № 17/18.11.1963г. и ППВС № 4/30.10.1975г., с които решаващият съдебен състав се е съобразил.
В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да изследва механизма на ПТП, причините за настъпилите вреди и техния размер. В настоящия случай това е направено от двете инстанции, като съдържащите се данни за причините на ПТП, отразени в протокола за ПТП, са потвърдени от заключението на съдебната автотехническа експертиза и останалите писмени доказателства. В този смисъл са решения № 85/28.05.2009г. по т. дело № 768/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 29/07.05.2008г. по т. дело № 535/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Въпросът за влизане в сила на застрахователния договор след заплащане на начислената застрахователна премия не е релевантен по делото, тъй като не е бил спорен между страните. Ответникът по иска не е направил възражение, че застрахователният договор не е бил в сила към момента на настъпване на процесното ПТП, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство до приключване на устните състезания , поради което е недопустимо да се прави с писмената защита, депозирана две седмици след приключване на устните състезания, с касационната жалба и изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради е неоснователно позоваване на противоречие с решение по гр. д. № 1522/2005г. на ВКС, ІV-А отд., ППВС № 7/04.10.1978г., т. 3 и решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г., ВКС, І т. о.
Въпросът налице ли е противоправно поведение на ответника по иска, съпричиняване на вредоносния резултат е релевантен за делото и не е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС, обективирана в посочените от касатора и други съдебни актове. Въззивната инстанция е изследвала механизма на настъпилото ПТП и е констатирала въз основа на заключението на автотехническата експертиза, че вредите са следствие на попадане на автомобила с предна дясна и задна дясна джанти в несигнализирана дупка на пътното платно. След като по делото не е доказано наличието на сигнализация на намиращата се на пътното платно дупка, то не е доказано и твърдяното от касатора съпричиняване.
Въпросът по отношение приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД не е решен в противоречие с трайноустановената практика, съгласно която когато договорните клаузи са неясни при тълкуването им трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и да се схващат в смисъла, който произтича от целия договор. В съответствие със съдебната практика въззивната инстанция е тълкувала раздел ІІІ и раздел ІV от Общите условия. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора решение от 03.08.2007г. на СРС, ГК, 28 състав и решение № 624/25.09.1998г. по гр. д. № 1357/1997г., ВС, ІІ г. о. не са от категорията на съдебните актове по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – решение от 03.08.2007г. на СРС, ГК, 28 състав е процесният първоинстанционен съдебен акт, а в решение № 624/25.09.1998г. по гр. д. № 1357/1997г., ВС, ІІ г. о. релевантният правен въпрос не е разрешен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 231 лв. на основание чл. 78, ол. 8 ГПК.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2009г. по гр. д. № 3358/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение.
ОСЪЖДА Национална агенция „П”, гр. С., бул. „М” № 3 да заплати на ЗПАД „А”, гр. С., ул. „С” № 2 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 231 лв. /двеста тридесет и един лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.