2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София,12.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3691по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] против определение № 168 от 2 май 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 459 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., с което е оставена без уважение молба за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е презюмирал наличието на доход у молителя само с оглед на факта, че същият притежава недвижимо имущество, а освен това съдът следва да основе мотивите си не на възможности, а на установените по делото факти. Твърди се също, че обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст не води до извода, че той има парични средства. Жалбоподателят приема за погрешно неотдаването от страна на съда на съответното значение на декларираните от молителя под страх от наказателна отговорност обстоятелства.
С обжалваното определение е съобразено, че с разпореждане от 24 март 2017 г. е била оставена без движение частна касационна жалба от 12 януари 2017 г. на М. против определение № 556 от 10 ноември 2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място] за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с преписи от него за останалите страни и за приподписване на жалбата от адвокат. С молба от 2 април 2017 г. М. е поискал предоставянето на правна помощ, тъй като не разполагал със средства да заплати адвокатското възнаграждение, с приложена към молбата декларация. Искането е счетено за неоснователно, като е прието, че с оглед приложената към молбата декларация за материално и гражданско състояние молителят е неженен, на издръжка на баща си, клинично здрав и в трудоспособна възраст, собственик на търговски обект в [населено място], Студентски град, за който декларира, че не получава наеми. Посочено е, че при наличието на такъв обект се презюмира възможността за реализиране на доходи от този имот като се установява също, че за обекта е вписан и незаличен договор за наем между М. и Неделя М. М. от 20 декември 2013 г. Изложени са и съображения предвид правилото на чл. 24, ал. 1 , т. 1 ЗПрП, че правна помощ не се предоставя, ако това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла за страната, а с жалбата си М. обжалва определение на съда, което е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Безплатната правна помощ за процесуално представителство по ЗПрП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда, при която, въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи, се установи липса на средства за заплащане от страната на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП преценката на съда се формира въз основа на посочените в закона обстоятелства относно доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В настоящия случай с обжалваното въззивно определение са обсъдени посочените обстоятелства, като е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че същият е клинично здрав и в трудоспособна възраст, образован е и разполага с недвижим имот. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че декларираната от жалбоподателя липса на доходи е от преимуществено значение при преценка на искането за предоставяне на правна помощ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП изисква да се вземат предвид всички посочени в нея обстоятелства в съвкупност, като декларацията на молителя за имуществено състояние е само едно от тях. Наличието на данни за притежаван недвижим имот и наемно правоотношение във връзка с него обуславя извод за наличие на имуществен актив, който при реализиране в гражданския оборот може да бъде източник на доход за молителя. Доводи по приложението на чл. 24, т. 2 ЗПрП жалбоподателят не сочи. По изложените съображения определението на апелативния съд в [населено място] е постановено при правилно приложение на закона и следва да се потвърди.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 168 от 2 май 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 459 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: