4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
С., 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1139/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ бр. 86/2017г..
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“ – [населено място], подадена чрез адв. Р. А., срещу въззивно решение от 13.12.2017г. на Монтанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 460/2017г., с което е потвърдено решение № 365 от 17.08.2017г., постановено по гр. д. № 591/2017г. на Монтанския районен съд, в обжалваните му части, с които са уважени предявените от Н. В. Г. срещу ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“ – [населено място] искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ като е признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено на основание чл. 325, т. 4 КТ със заповед № 17/16.01.2017г. на изпълнителния директор на ответното предприятие; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на регионална дирекция“ и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца в размер на 8 755, 20 лв., както и в частта на присъдените разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ „ Следва ли да се приеме, че сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1,т. 2 КТ, в който е посочена началната дата на възникване на трудовото правоотношение с оглед обема на възложената работа, за извършването на която е назначен служителя, има характера на безсрочен трудов договор, сключен за неопределено време, поради липса на индивидуализацията на работата?, 2./ „Липсата на описание на възложената работа в трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал.1,т. 2 КТ, предпоставка ли е да се приеме, че прекратяването на възникналото трудово правоотношение след нейното завършване е незаконосъобразно, при условие че на служителя е била връчена длъжностна характеристика с конкретно изброяване на работата и в трудовия договор изрично е посочено сключването му за „определено време“ и основанието на възникването му?“ и 3./ „ Допустимо ли е да се приеме, че при изрично посочено основание за възникване на Т. по чл. 68, ал.1,т.2 КТ прекратяването на трудовото правоотношение при завършване на възложената работа е незаконосъобразно. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответната страна Н. В. Г., чрез адв. З. Г. – М., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е счел за правилно изяснена от първоинстанционния съд фактическата обстановка и препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. При изследване на характера на сключения между страните трудов договор от 15.09.2015г. съобразил, че в същия е отбелязано като правно основание чл. 68, ал.1,т. 2 КТ и е посочен за начален момент на срока 15.09.2015г. Обосновал е, че хипотезата на чл. 68, ал.1,т. 2 КТ налага при сключването този тип срочни трудови договори да бъде описана точно и конкретно работата, която следва да се извърши по вид, количество, обем, качество, място на извършване и момент, до който следва да се извърши и др. индивидуализиращи белези на определената работа. Конкретизацията и индивидуализацията на възложената работа е предпоставка служителят да има яснота относно момента, в който ще се прекрати трудовото правоотношение. Ако срокът не е посочен, нито е определяем, съобразно други елементи от съдържанието на трудовия договор, то същият следва да се счита като такъв за неопределено време. Съдът е приел, че в случая възложената работа не е посочена, не е определен периодът на изпълнението й и данни за това не се съдържат и в представената длъжностна характеристика за длъжността „директор на регионална дирекция“ . С оглед на това е заключил, че сключеният между страните трудов договор е за неопределено време и като такъв може да се прекрати само на основанията за безсрочните трудови договори, но не и на основание чл. 325, т. 4 КТ. Основателността на иска по чл. 344, ал.1,т. 1 КТ обусловила и уважаването на предявения иск по чл. 344, ал.1,т. 2КТ. Съдът приел, че са налице предпоставките за уважаване и на иска по чл. 344, ал.1,т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ – ищецът не е работил по друго трудово правоотношение в срок от шест месеца след уволнението и посредством назначената съдебна експертиза е установен размерът на обезщетението.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
По поставените въпроси е формирана константна съдебна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд, според която срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й. Ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. (решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г., I г. о. решение № 22/31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г., III г. о., решение № 236/23.06.2015 г. по гр. д. № 440/2015 г., IV г. о., Решение № 166 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2016 г., IV г. о., ГК и др.). Наличието й изключва приложението на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага мотиви защо счита, че разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, която да се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика, или да се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Поддържаното основание очевидна неправилност също не обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. Касаторът обосновава това основание единствено с несъгласието си с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и с оплакване за процесуални нарушения изразяващи се в неправилен според него и незадълбочен анализ на доказателствата. Тези доводи са по естеството си касационни основания по чл.281 ГПК и подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната по жалбата страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.12.2017г. на Монтанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 460/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: