Определение №484 от 22.12.2016 по ч.пр. дело №60015/60015 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 484

гр. София, 22.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. т. дело № 60015/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител Л. М. против определение № 1083 от 31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 1768/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 2475 от 15.12.2015 г. в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че при своевременно направено искане и представен списък по чл. 80 ГПК въззивният съд незаконосъобразно е отказал да му присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, дължимо като последица от отхвърлянето на въззивната жалба на насрещната страна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците Д. М. Д., В. С. Д., М. С. Д., С. П. И. и Н. С. Д., които оспорва частната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, но не за всяка инстанция, а за цялото производство, като размерът на присъжданото възнаграждение е също в зависимост от съотношението на уважена, респ. отхвърлена част от иска. Този извод съдът обосновава с обстоятелството, че юридическите лица не правят разноски, различни от заплатеното месечно трудово възнаграждение, а в рамките на този период един юрисконсулт може да осъществи процесуално представителство по твърде голям брой граждански и търговски дела, страна по които е неговия работодател.
Неправилно въззивният съд е приел, че на въззиваемия в производство не се дължат разноски, въпреки постановения резултат, с който е отхвърлена жалбата на противната страна. Този извод се налага от изричната разпоредба на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Тази разпоредба се прилага за всяка съдебна инстанция, а според разпоредбата на чл. 81 ГПК процесуално задължение на съда е да определи тежестта на разноските с акта, с който приключва спора пред него. Ето защо правно необосновано е приетото от състава на Софийския апелативен съд , че след като са определени разноски в първоинстанционното производство, такива повече не се дължат. Поради това определението е неправилно и следва да бъде отменено, като съобразно изхода на спора пред Софийския апелативен съд и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя за защита във въззивното производство в размер на 5 870 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1083 от 31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 1768/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. М. Д., В. С. Д., М. С. Д., С. П. И. и Н. С. Д. да заплатят на [фирма], [населено място], сумата от 5 870 лв. разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top