О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№484
София, 26.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1842 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К., приподписана от пълномощниците й адвокат Виолета Менева и адвокат Снежана Захариева против решение № 8068 от 20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, с което е отменено решение № 243678 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 5960 от 2017 г. на Софийски районен съд, 156-ти състав и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба между К. И. К. и В. А. К. на апартамент № * в [населено място],[жк], м.“Ц.“, [жилищен адрес] при равни права в съсобствеността.
К. И. К. е подал чрез пълномощника си адвокат Саша Калчева писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Страните не спорят, че делбеният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяване на брака им с развод. Спорът касае заявеното от В. К. възражение, че е придобила по давност правата на бившия си съпруг, като още преди прекратяване на брака К. К. напуснал жилището, изнесъл личните си вещи и се установил на друг адрес; след развода в апартамента живеели тя и синът на страните; още по време на брака тя поела заема за закупуването на апартамента, издръжката на семейството, разходите за отглеждането и образованието на детето, които останали в нейна тежест и след развода и поради което още от прекратяването на брака считала имота за свой; ищецът имал ключове от апартамента и през първите месеци след прекратяването на брака идвал няколко пъти през нощта в нетрезво състояние и считайки, че това вече е нейния дом, в който има право да живее със сина им, му взела ключовете и от този момент до преди предявяване на иска, той не е правил опити да влезе в жилището и не е претендирал, че е собственик.
Въззивният съд е приел възражението за неоснователно, като е изложил съображения, че в случаите, при които е налице обикновена съсобственост /или имуществена общност, възникнала по силата на наследствено правоприемство/, презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана, доколкото съсобственикът /сънаследникът/, упражняващ фактическа власт върху вещта, има качеството на владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите съсобственици /сънаследници/. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се манифестира отричане владението на останалите съсобственици. Счел е, че в случая не се установява по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните в делбения процес гласни доказателства, че след 7.07.2000 г., когато бившата СИО е трансформирана в обикновена съсобственост между страните, ответницата В. К., която е упражнявала фактическа власт върху притежаваната от К. К. 1/2 идеална част от имота, да манифестирала пред съсобственика си явно и несъмнено намерението да стане неин изключителен собственик.. Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява ответницата К. да е имала изискуемото от закона- чл.68, ал.1 ЗС, субективно отношение към вещта /имота/ и съответно да е довела до знанието на съсобственика си К. К. своето намерение да владее идеалната му част за себе си. Обстоятелството, че преустановила достъпа на бившия си съпруг до имота, като му взела ключовете /св. Й., св. С./ и впоследствие на няколко пъти отказвала да го допусне в него /св. И., св. И./, след което той сам преустановил посещенията си и опитите да влезе в имота, предвид посочените от свидетелите причини за това поведение на страните – за да може синът им /на 17- г. възраст при развода/ да живее спокойно там, не може да обоснове извод за осъществяване на спорния елемент от приложимия фактически състав на чл.79, ал.1 ЗС. Нито един от свидетелите не сочи намерението за своене на имота да е доведено до знанието на съсобственика, нито съвладението му да е отблъснато от ответницата К.. В разговори със свидетелите Й. и С. ответницата заявявала, че счита имота за собствен, но няма данни това субективно отношение към имота да е било манифестирано и пред ищеца К.. Същевременно свидетелите безпротиворечиво установяват, че последният не е правил опити да живее в процесното жилище /св. Й., св. С./, сам се оттеглил и престанал да прави опити да влиза в него, за да може синът му да живее спокойно там /св. И./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК В. А. К. поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1) установилият фактическа власт върху имота съсобственик след прекратяването на брака и сключване на споразумение за разпределение на ползването, следва ли да се счита за владелец на целия имот, ако е отблъснал владението на бившия съпруг;
2) отнемането ключа от съсобственик, недопускането и възпрепятстване достъпа му в имота, извършването на ремонти и подобрения само от упражняващия фактическата власт върху имота с негови средства, имат ли характер на действия, доказващи по безспорен начин демонстрацията на промяната в намерението на упражняващия фактическа власт върху целия имот съсобственик за своене на идеалните части на другия съсобственик.
По поставените въпроси въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 74 от 24.06.2015г. по гр.д. № 6277/2014 г., I г.о. и решение № 132 от 27.05.2016 г. по гр.д. № 1121/2016 г., I г.о., на които се позовава касаторката, е дадено тълкуване, че е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си, като отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик. Въззивният съд е изследвал именно дали действията на В. К. съставляват отричане правата на съсобственика К. К. и в съответствие с представените доказателства е приел, че изгонването на съсобственика и недопускането му в имота, поради нетрезвото му състояние не съставлява демонстриране на завладяването на правата му.
Липсва основание за проверка дали извода на съда, че основанието на което В. К. е установила фактическата власт, оборва презумпцията на чл.69 ЗС не е очевидно неправилен. Тезата на касаторката е, че щецът не твърди и не установява съвладение върху имота, за да бъде оборена презумпцията на чл.69 ЗС, като въззивният съд не е съобразил, че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена чрез доказване на установено за процесния период съвладение на имота. Тази теза не съответства на данните по делото. Презумпцията на чл.69 ЗС е оборена, когато фактическата власт е установена на правно основание, както е и в настоящия случай /въз основа на споразумението в брачния процес/. Обстоятелството дали К. К. е упражнявал правото си на владение, произтичащо от придобитата въз основа заповед по чл.100 З.-отм. собственост е неотносимо, тъй като неупражняването на вещно право не води до изгубването му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 8068 от 20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: