О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 28.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1037 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“АД срещу Решение № 22 от 03.01.2019г. по в.гр.д.№ 1278/2018г. на САС, ГО, 4 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което касаторът е осъден да заплати на тримата ищци /съпруга и деца/ по още 24 000лв. на основание чл.226,ал.1 ГПК – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на исковете на ищците за по 48 000лв.
С касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на САС, че скоростта за движение в пътния участък, в който е настъпило произшествието, е била ограничена на 30 км/ч. и че застрахованият при ответника по ЗЗГОА водач на лекия автомобил е предприел забранена маневра изпреварване. Касаторът счита, че произшествието е причинено единствено поради нарушение на правилата на движение от загиналия мотоциклетист – съпруг, съответно баща на ищците, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за застрахователно плащане като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил. Изложени са и съображения за неправилно приложение на критерия по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението на ищците.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните. Сочи се противоречие на обжалваното решение с цитирани решения по чл.290 ГПК.
2/ “Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, което намираме, че противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена и в т.11 и др. на ППВС № 4 от 1968г.“. Касаторът се позовава и на посочени решения по чл.290 ГПК.
Без да е поставен правен въпрос, е посочено че „изложеното се отнася и до разрешението, което въззивният съд е дал по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД и тук противоречието е с ППВС№ 17/63г.
Касаторът счита, че и произнасянето от ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото в тази насока.
В писмен отговор насрещната страна Ф. М. С., А. Р. С., Р. Р. С. оспорват основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че на 28.07.2014г. е настъпило пътно произшествие на главен път ІІ-19. Застрахованият при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС] се е движил в посока от [населено място] към [населено място] и при предприета маневра изпреварване и преди да се върне в дясната пътна лента е настъпил удар с насрещно движеният се мотоциклет „Хонда“, при който е загинал мотоциклетиста – Р. Р. С. – съпруг на ищцата Ф. С. и баща на ищците А. и Р. С..
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетения в размер на по 48 000лв. за всеки от ищците след определяне на справедливо обезщетение от по 120 000лв. и приет принос на пострадалия от 60% поради управление на мотоциклета със скорост 152 км./ч.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби и на двете страни. Ответникът е оспорвал правилността на извода за наличие на противоправно поведение на застрахования при него водач на лекия автомобил. Навел е и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съставът на САС е приел, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ е предприел изпреварване със скорост около 74 км. на движещия се пред него автомобил, а наследодателят на ищците се е движел в пътната лента за насрещно движение със скорост около 152 км. Преди лекият автомобил да се върне в дясната пътна лента е настъпил удар с насрещнодвижещият се мотоциклет. За установено е прието при кредитиране заключението на автотехническата експертиза, че пътното произшествие е било предотвратимо от водача на лекия автомобил „БМВ“ като не предприема изпреварване и от водача на мотоциклета като намали скоростта си при навлизане на автомобила в неговата пътна лента и се движи крайно вдясно. При обсъждане на представените по делото писмени доказателства, изходящи от Агенция „Пътна инфраструктура“, въззивната инстанция е приела, че към момента на пътното произшествие пътният участък „Разлог Б.“ е бил в ремонт и са били монтирани пътни знаци „път в ремонт“, скоростта е била ограничена между 30 и 50 км./ч съобразно дължината на работната лента и не е било разрешено изпреварването.
От правна страна въззивната инстанция е обосновала, че застрахованият при ответника водач е предприел забранена маневра за изпреварване в сигнализиран пътен участък в ремонт с ограничение на скоростта, при извършването на която е достигнал скорост 74 км, превишавайки ограничението на скоростта. Въззивната инстанция е приела, че извън това нарушение е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл.42,ал.1,т.2 ЗДвП – при предприетото изпреварване водачът на л.а. е бил длъжен да се убеди, че има видимост и свободно разстояние достатъчно за изпреварване, за да може да заеме мястото си в пътната лента пред изпреварваното, както и нарушение на правилото на чл.42,ал.2,т.2 ЗДвП – при навлизане в пътната лента за насрещно движение да не създава опасност или пречки на насрещно движещите се превозни средства.
При изводите за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за застрахователно плащане по ЗЗГО на водача на л.а. „БМВ“, съставът на САС е изложил подробни съображения относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Обосновал е, че това е сумата от по 120 000лв. Формирал е извод, че е доказано релевираното от ответника възражение по чл.51,ал.2 ЗЗД поради нарушение на правилата на чл.21,ал.2 ЗДвП и на чл.20,ал.2 ЗДвП от мотоциклетиста, чиято смърт е причинена и поради това, че е управлявал превозното средство на път в ремонт с превишена и изключително висока скорост от 152км. Въззивната инстанция е подложила на обстойна съпоставка поведението на двамата участника в пътното произшествие с оглед установяване на реалния им конкретен принос за вредоносния резултат и е приела, че пострадалият е допринесъл за настъпването на травматичните увреждания, довели до летален изход в размер на 40 %, с оглед на което на ищците са присъдени по още 24 000лв.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първият въпрос няма характеристиката на правен такъв, съобразно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а съставлява твърдение за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция при преценката на доказателствата и обсъждане доводите на страните. Основанията за допускане на касационното обжалване не са идентични с касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Несъгласието на касатора с обстойно изложените фактически и правни изводи в мотивите на обжалваното решение не може да послужи като основание за осъществяването на факултативния касационен контрол.
Горното е изцяло относимо и към заявената в пункт втори на изложението правна теза на касатора по съществото на спора, че даденото от въззивната инстанция разрешение по чл.52 ЗЗД противоречи на практиката на ВКС. Твърдението за неправилност не покрива общото основание за допускане на касационното обжалване.
За касационната инстанция не съществува задължение да извежда съществения за изхода на делото правен въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, от възприеманите за установени от него факти и оплакванията за неправилност на обжалвания акт.
Доводът в изложението за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ГПК не е обвързан с правен въпрос и също не може да послужи като основание за допускане на обжалването.
С оглед изхода на производството и направеното в отговора на касационната жалба искане, на пълномощника на ищците следва да се присъди възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 1 900лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 22 от 03.01.2019г. по в.гр.д.№ 1278/2018г. на САС, ГО, 4 състав.
Осъжда „Дженерали застраховане“АД да заплати на адв. А. Б. от САК сумата 1 900лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: