О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
С., 29.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1992 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 и чл.630 ТЗ, образувано по касационна жалба на [фирма],, С. срещу Решение № 32 от 24.01.2013г. по въззивно т.д.№ 456/2012г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС-Варна в частта по чл.630,ал.1,т.4 ТЗ – за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 789/2011г. по описа на ЧСИ С. С.” като част от решението по чл.630,ал.1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че решението в тази част е недопустимо, тъй като с него е потвърдено решение за налагане на недопустима обезпечителна мярка. Според касатора разпоредбата на чл.630,ал.1,т.4 ТЗ установява, че когато съдът констатира неплатежоспособността, може да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки. Поради това, налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело като част от решението по чл.630,ал.1 ТЗ, е недопустимо. Като аргумент в подкрепа на становището се посочва и разпоредбата на т.2 на чл.629а, ал.1 ТЗ и на т.3 на чл.629а, ал.1 ТЗ, които разграничавали мерките по чл.630,ал.1,т.4 от тези, изразяващи се в спиране на изпълнителните дела. Според касатора спирането на изпълнителните производства срещу длъжника настъпва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.638 ТЗ, поради което постановяване на спирането като обезпечителна мярка не може да бъде част от диспозитива на решението по чл.630,ал.1 ТЗ и ако такова разпореждане се съдържа в него, то не може да възпроизведе валиден правен ефект, различен от автоматично настъпващия по силата на закона. Поддържа се, че решението е и неправилно поради противоречие с материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: съдът не изследвал дали изпълнението е насочено срещу имущество от масата на несъстоятелността, предвид обстоятелството, че действията по изпълнително дело № 789/2011г. са насочени към извършване на опис и изнасяне на публична продан на 40 недвижими имота, прехвърлени от длъжника на трети лица преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, които имоти са обект на ипотека, учредена в полза на банката от несъстоятелния длъжник [фирма],гр.В..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържат доводите за недопустимост на решението. Във връзка с твърдението, че съдът е постановил спиране на всички изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело без оглед на това, че изпълнението по него е насочено и срещу имущество на трети лица, придобили имоти от длъжника преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, които са обременени с ипотека в полза на банката, е поставен правният въпрос допустимо ли е налагане на обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност, която не е насочена към запазване на имуществото на длъжника. Поддържа се, че въззивният съд е дал отговор на този въпрос в противоречие с практиката по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 1084 по гр.д.№ 701/2002г. на V г.о., Определение № 652 от 12.07.2012г. по ч.т.д.№ 489/2012г. на ІІ т.о., постановено в производство по чл.274,ал.2 ГПК и Определение № 331 от 05.04.2011г. по ч.т.д.№ 1011/2010г. на ІІ т.о., постановено в производство по чл.274,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК, в които е прието, че целта на допускане на обезпечението е запазване на имуществото на длъжника като във всеки конкретен случай се преценява реалната опасност от разпиляване, повреждане или укриване. Поставен е и процесуалноправният въпрос следва ли съдът по несъстоятелността по свой почин да установява факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на решение по чл.630,ал.1 ТЗ с оглед мотивите на въззивния съд, който посочил, че представените по делото доказателства не установяват, че изпълнението по изпълнителното дело е насочено и срещу имущество на трети лица, и че за този факт банката е следвало да представи писмени доказателства. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС- Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д.№ 255/2010г. на І т.о.- допълнително основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Посочва се и въпрос, решаван противоречиво от съдилищата може ли с решението по чл.630,ал.1,т.4 ТЗ съдът да налага като обезпечителна мярка „спиране на изпълнително дело”, образувано срещу длъжника, съответно да продължи с решението си действие на такава мярка, наложена по реда на чл.629а ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.638 ТЗ. Противоречивата съдебна практика-допълнителното основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК е обоснована с Решение на АС-Варна по т.д. 470/2011г., с което е прието, че с решението по чл.630,ал.1 ТЗ е постановена недопустима мярка спиране на изпълнителни производства и решението на ОС е обезсилено. С решение по т.д.№ 335/2012г. Шуменският ОС отказал да постанови такава мярка на основание чл.638 ТЗ. В обжалваното решение, както и в решение по т.д.№ 191/2011г. на ОС-Плевен такава мярка била допуснатата. По този въпрос се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
Производството по чл.607 във вр. с чл.625 ТЗ е образувано по молба на четири физически лица-граждани на В. с искане за установяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], като на основание чл.629,ал.4 ТЗ в производството пред ОС е конституиран като присъединен кредитор и [фирма]. С определение № 211/16.01.2012г. на основание чл.629а ТЗ по молба на молителите-физически лица, Окръжният съд е допуснал налагането на предварителни обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнителни дела, включително и изпълнително дело № 789/2011г по описа на ЧСИ С. С., рег.№ 739 с район на действие ОС-Д.. Съгласно справката, приложена към молбата по чл.629а ТЗ, изпълнително дело № 789/2011г. е образувано срещу длъжника и има за предмет частно и държавно парично вземане.
С решение № 176 от 07.02.2012г., Варненският ОС е обявил неплатежоспособността на Г. Б. Д.”Е. с начална дата 31.12.2008г., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик и е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, на запор върху банковите му сметки и движими вещи и спиране на изпълнението на изпълнителни дела, между които и изп.д.№ 789/2011 на ЧСИ С. С.. Касаторът е обжалвал с въззивна жалба решението и в частта относно постановеното спиране на изпълнително дело 789/2011г. по съображения, че то е образувано срещу длъжника въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК-договор за банков кредит, но изпълнението е насочено срещу имоти, служещи за обезпечение по договора за банков кредит, собственост на трети лица и имотите, срещу които е насочено изпълнението по изпълнителното дело не са част от имуществото на длъжника, поради което изпълнението не е насочено срещу масата на несъстоятелността.
С обжалваното решение е прието, че с решението си по чл.630,ал.1 ТЗ, окръжният съд на основание чл.629а,ал.9 ТЗ е заменил допусната аналогична обезпечителна мярка /спиране на изпълнението по изпълнително дело № 789/2011г./ , наложена като предварителна такава по чл.629а,ал.1 ТЗ. Приел е този извод за правилен като е посочил, че спирането на изпълнението на изпълнителното дело следва да се счита наложено само по отношение на имотите-собственост на длъжника, за наличието на каквито има данни по делото: длъжникът е прехвърлил само идеални части от имоти, но не и апартаменти, а ако трети лица са придобили имоти преди откриване на производството по несъстоятелност и те са обременени с учредената в полза на банката ипотека, няма пречка изпълнението по отношение на тях да бъде продължено.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.613а,ал.1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- актът на съда по т.4 на чл.630,ал.1 ТЗ е част от решението за откриване на производство по несъстоятелност, макар и вторична-производна последица на същинската част на решението за обявяването в неплатежоспособност и откриване на производството по несъстоятелност. В качеството си на такъв и съгласно разпоредбата на чл.613а,ал.1 ТЗ попада в обхвата на изчерпателно изброените актове, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено налагането на обезпечителна мярка по чл.630,ал.1,т.4 ТЗ „спиране на изпълнението” по конкретното изпълнително дело. Допускане до такова проверка е необходимо когато съществува вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, когато има основание за извод за вероятна недопустимост. В случая тези предпоставки не са налице.
Ако е наложена непредвидена в закона или неподходяща и несъответна обезпечителна мярка, или ако тя е постановена при липса на законовите предпоставки за допускането й, обжалваният съдебен акт би бил неправилен, а не недопустим, като контролът се подчинява на общите правила за касационната проверка на неправилните актове на съдилищата.
Първият формулиран от касатора като процесуалноправен въпрос „допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка, която не е насочена към запазване на имуществото на длъжника” е фактологично поставен и отговорът му предпоставя проверката за наличието на материалноправните предпоставки за налагането на такъв вид обезпечение. Така посочен, въпросът е по съществото на спора и е неотносим към общото основание за допускане на касационното обжалване. Извън изложеното, въззивният съд не е обосновал съображения, че с решението по чл.630,ал.1 ТЗ е допустимо налагане на обезпечителни мерки, които нямат за цел да съхранят масата на несъстоятелността, а въпросът дали наложената мярка изпълнява тази цел е въпрос на анализ на конкретни фактически обстоятелства, която преценка, както се посочи не може да бъде извършвана във фазата на настоящото производство по чл.288 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос за служебното начало в производството по несъстоятелност. Въззивният съд е приел всички представени от банката-въззивник писмени доказателства във връзка с твърденията й, че изпълнението по изпълнителното дело, чието спиране като наложена обезпечителна мярка е оспорвано, е насочено срещу имущество на трети лица. В този смисъл на страната е била осигурена възможността да представи доказателствата в подкрепа на твърденията си, а въззивният съд не е дал отговор на поставения процесуалноправен въпрос в смисъл, че не следва по свой почин да установява факти и обстоятелства от значение за неговото решение, каквато възможност е предвидена в чл.621а,ал.1,т.2 ТЗ. Извън горното в изложението за допускане на касационното обжалване касаторът сам посочва факта, че изпълнението по изпълнителното дело е насочено и срещу имущество на длъжника.
Третият процесуалноправен въпрос: дали съдът с решението си по чл.630,ал.1,т.4 ТЗ може да налага обезпечителна мярка спиране на изпълнение по изпълнителни дела срещу длъжника, съответно да продължава с решението си действието на такава мярка, наложена по реда на чл.629а ТЗ, предвид разпоредбата на чл.638 ТЗ, също не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Касаторът не обосновава наличието на сочената от него допълнителна предпоставка на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- нито едно от представените от него решения на окръжни и апелативни съдилища, съдържащи произнасяне по въпроса относно възможността с решението по чл.630,ал.1 ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело не съдържа отбелязване да е влязло в сила. Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК в случаите, когато не е представено доказателство за наличието й- влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Позоваването на допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално и неаргументирано, а от друга страна разпоредбата на чл.630,ал.1,т.4 ТЗ е ясна и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път.
С оглед изхода на настоящото производство разноски не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 32 от 24.01.2013г. по въззивно т.д.№ 456/2012г. на Апелативен съд В. в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 2429/2011г. на ОС-Варна за спиране на изпълнително дело № 789/2011г. на ЧСИ С. С. рег.№ 739 с район на действие ОС Д. като част от решението по чл.630,ал.1 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.