О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр.София, 29.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 419/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Д. В. срещу определение на Софийски апелативен съд от 04.10.2011 г. по гр.д.№ 904/ 2010 г., с което жалбоподателката е осъдена на основание чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) да заплати на Ж. „Б. х.” направените по делото разноски в производството в размер 4 114,42 лв.
Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, защото, в качеството си на ищца, тя е освободена от задължението за заплащане на държавна такса с разпореждане на председателя на Софийски градски съд от 13.04.2006 г., което не е отменено. Счита, че като освободена от заплащане на държавни такси страна, не следва да бъде задължавана да плати държавните такси, внесени от насрещната страна, като се позовава и на съдебната практика. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна, Ж. „Б. х.”, я оспорва и поддържа, че ищцата не е освободена от задължението да плати разноските по делото, поради което счита обжалваното определение за правилно.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Жалбоподателката е предявила срещу Ж. „Б. х.” установителни искове, по които председателят на Софийски градски съд е постановил освобождаване от задължението й да внесе държавна такса. Първоинстанционният съд е уважил исковете, решението е обжалвано от Ж. и по жалбата е внесена дължимата държавна такса от 3 614,42 лв (платежно нареждане от 08.12.2010 г.). Освен това Ж. е направила разходи за адвокатска защита от 500 лв. С решение на въззивния съд, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила от 06.12.2011 г., предявените от З. Д. искове са частично отхвърлени, а в друга част исковото производство е прекратено. По искане на Ж., въззивният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като с обжалваното в настоящето производство определение е осъдил З. В. да заплати на Ж. разноските по делото – внесени такси и разходи за адвокатско възнаграждение.
Определението е законосъобразно.
Ответникът има право на разноските по делото при прекратяване на производството и при отхвърляне на исковете. Внесените държавни такси, както и разходите за адвокатска защита, съставляват за него разноски по производството. Ищцата действително е освободена от задължението за внасяне на държавна такса по делото, но това касае отношенията между нея и съда по повод производството, образувано за защита на претендираните от нея права. С акта по чл.63 ал.1 б.”Б” от ГПК (отм.) ищцата се освобождава от публичноправното си задължение да плати такса на държавата, но не се освобождава от задължението за заплати разноските на ответника след приключване на производството, щом правното й твърдение е отречено или производството по него е прекратено. ВКС, ІV г.о. вече се е произнесъл в този смисъл с определение № 69 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 1558/ 2011 г. – при отхвърляне на иска (или прекратяване на производството) ответникът има право да бъде възмезден за сторените в производството разходи, без оглед на това, дали ищецът е бил освободен от задължението да внася такси и разноски по производството.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка, че е налице установена практика в обратния смисъл. Цитираното от нея решение на ВС отменя акт на предходна инстанция, с която освободен от държавна такса ищец е осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска в полза на държавата. В случая ищцата е осъдена да заплати не на държавата, а на ответната страна и не държавна такса, а разноски, които тази страна е сторила по водене на производството. Внесената от Ж. държавна такса е част от тези разноски и ищцата дължи възстановяването им, щом иска е отхвърлен или производството по него е прекратено.
По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 04.10.2011 г. по гр.д.№ 904/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: