1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр. София, 07.12.2010 година
1
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 490/2010 г.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. А. М. от[населено място] против разпореждане за връщане на жалбата му „в частта срещу решението за извършване на делбата”, постановено на 1.10.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна по следните съображения: по гр.дело № 9073/2003 г. на СРС 57 с-в, образувано по иска за делба на М. А. М. и А. С. М. от[населено място] са постановени два съдебни акта, след допускане на делбата, а именно: решение, постановено на 14.10.2009 г., с което е отхвърлена претенцията по чл. 288 ал. 3 ГПК, предявена от М. М., както и претенцията му по чл. 12 ал. 2 ЗН, за сумата 9496 лв. и решение, постановено на 22.12.2009 г. с което е съставен и обявен за окончателен, на основание чл. 289 ГПК разделителен протокол за извършване на съдебна делба. Първото постановено решение е обжалвано от М. М. с въззивна жалба, с вх. № 1042787/10.11.2009 г. и по отношение на нея районния съд, проверявайки редовността й, не се е произнесъл относно задължението на жалбоподателя за внасяне на държавна такса.
Срещу второто първоинстанционно решение е постъпила друга въззивна жалба от М. М., с вх. № 1001954/12.01.2010 г. по която районният съдия се е произнесъл, с разпореждане от 9.02.2000 г. и задължил жалбоподателя да внесе държавна такса, в размер на 229.92 лв., която е внесена, видно от преводно нареждане, издадено на 4.03.2010 г. След постъпване на въззивните жалби в С. градски съд, с резолюция от 16.04.2010 г. е констатирана нередовност, изразяваща се във внесен непълен размер на дължимата се държавна такса, определена от въззивния съд общо за двете жалби, на стойност 2003,92 лв. от които 1814 лв. по жалбата срещу извършената делба и 189.92 лв.-по жалбата срещу решението, с което са отхвърлени претенциите по чл.288 ал. 3 ГПК /отм./ и по чл.12 ал. 2 ЗН.
Въз основа на това разпореждане жалбоподателят е получил съобщение за довнасяне на сумата 1774 лв., на 10.05.2010 г. В отговор за вмененото му задължение е сезирал въззивния съд с молба, с вх. № 36163/17.05.2010 г. за коригиране на размера на определената от съда допълнителна държавна такса. Разпореждането на въззивния съд, постановено на 16.04.2010 г. е корегирано от него, с последващо разпореждане, постановено на 19.07.2010 г., с което размера на дължимата се такса е определен на общата сума 1067.92 лв., от които сумата 189.92 лв.- дължима се по жалбата срещу решението по чл.288 ал. 3 ГПК /отм./ и по чл.12 ал. 2 ЗН и сумата 878 лв., дължима се по жалбата срещу решението по извършване на делбата.
Разпореждането, постановено на 19.07.2010 г. е съобщено на жалбоподателя на 15.09.2010 г., като съдържанието му е неточно възпроизведено в съобщението. От съдържанието на разпореждането от 19.07.2010 г. не е ясно каква е дължимата се държавна такса по жалбата срещу решението за извършване на делбата, защото в него са обсъждани две суми, като дължима се държавна такса-сумата 878 лв., и сумата 838 лв.
От същото съдържание не може да се направи извода дали извършената корекция, относно неточността в разпореждането от 16.04.2010 г. касае и приспадане на вече внесената в повече държавна такса, в размер на 229.92 лв., вместо действително дължимия се размер от 189.92 лв. /определен в разпореждането на въззивния съд, постановено на 16.04.2010 г./.
Касационният съд счете, че по отношение на констатираните недостатъци на двете въззивни жалби, постъпили от М. М. са постановени три различни разпореждания, задължаващи го с различни размери на дължимата се такса, което не следва да се приеме, като виновно неизпълнение и връщане на въззивната жалба, съгласно чл.200 ал.1 т. 2 ГПК /отм./, затова неправилният съдебен акт на въззивния съд следва да се отмени и делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, изразяващи се в конкретизиране на дължимите се държавни такси по двете въззивни жалби, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане, постановено на 1.10.2010 г. от С. градски съд, в частта, с която е върната жалбата на М. А. М. от[населено място], с вх. № 1001954/12.01.2010 г. срещу решението за извършване на делбата, постановено на 22.12.2009 г. по гр.дело № 9073/2009 г. на С. районен съд, 57 с-в и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивна жалба на М. А. М. от[населено място], с вх. № 1001954/12.01.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: