3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 08.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1466/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. Б. от [населено място] против решение № 311 от 05.02.2018 г. по гр.д. №5207/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗД „Бул инс” АД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Б.,чрез пълномощника си, е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е формулирала общият въпрос – „ за приложение принципа за справедливост, изведен от чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ”. Страната е посочила, че този въпрос бил разрешен в противоречие с изброени решения на ВКС, тъй като въззивният съд не бил взел под внимание „ всички обстоятелства, които обуславят размера на претендираното обезщетение”. В тази насока, съдът според касаторът Б. се е отклонил от задължителните за него разрешения визирани в ПП ВС №4/68г. – т.11, тъй като не бил преценил в достатъчна степен характера на увреждането и вредата в съвкупността от обстоятелства, установени по делото. Други доводи не са развити.
Касаторът Б., чрез пълномощникът си – адв. А. Г. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка поставеният от страната въпрос е значим по всички дела по които се претендира обезщетение от непозволено увреждане и съответно установява наличие на общо основание. Не се обосновава, обаче, допълнителен критерий. Изброената от касатора практика, сочена като противоречаща на изводите на въззивният съд по въпроса, без страната да изясни в какво се изразява това противоречие, а само изведено от неудовлетворение от крайният резултат не може да обоснове наличие на поддържаното основание. Този извод се налага от това, че не са посочени кои именно обстоятелства съдът не е взел предвид, и които при обсъждане биха променили обжалвания резултат. Освен това, твърдението, че съдът не взел в „ достатъчна степен установените обстоятелства”, влиза в противоречие с поддържаното, че те изобщо не са били взети предвид. Или касаторът не е развил доводи установяващи въведеното от него основание– чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които в случая въззивният съд е разгледал. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора Б. общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора на ответната страна се следват разноски, каквито, обаче, тя не е поискала. В тази връзка не следва да бъде разглеждано и направеното от касатора Б. възражение за тяхната прекомерност.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 05.02.2018 г. по гр.д. №5207/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: