О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 392 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №577/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.90а ЗН по отношение на завещание,съставено преди възстановяване на собствеността върху земеделски земи,както и поражда ли действие по отношение на земеделски земи,възстановени по реда на ЗСПЗЗ завещание, съставено преди възстановяване на собствеността в хипотеза,при която наследодателят е починал преди постановяване на решението на ПК/сега ОСЗ/. Твърди се,че по този въпрос е налице противоречива практика. В подкрепа на поддържаната теза се сочи решение №2751/24.03.2003г. на ВАС по адм.д. №10441/2002г.
Ответникът по касационна жалба М. А. И. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено спрямо В. С. Б.,че М. А. И. е собственик по силата на наследяване от дядо си С. Б. ,починал през 1957г. и универсално завещание от 16.06.1998г. от брат си С. Б. ,починал на 28.12.1998г. на 16/504 ид.части от 24/504-те ид.части от недвижими имоти в с. З.,признати за собствени на В. С. Б. по н.а. №123/20.10.2004г.,том ІІ,дело №371/2004г. на Службата по вписванията към Чепеларския районен съд е и отменил съставения на 20.10.2004г. н.а. №123 в частта,с която В. С. Б. е признат за собственик на 24/504 ид.части от имотите за разликата над 8/504 ид.части до 24/504 ид.части.
Прието е,че М. И. притежава 16/504 ид.части от процесните имоти по силата на съставено от С. А. Б. на 16.06.1998г. универсално саморъчно завещание,което произвежда действие и по отношение на земеделските земи,възстановени с решение на ПК-Чепеларе от 29.01.2001г. на наследниците на общия наследодател С, починал през 1957г. по арг. от чл.90а ЗН,който е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд №4/1996г. в частта относно завещанието на земеделски земи,включени в ТКЗС,като се е позовал и на указанията по приложението на закона,дадени в ТР №1/2004г.,т.3 и ТР №1/1998г. на ОСГК на ВКС.
Тезата на касатора за наличие на противоречиво разрешаване на поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не може да бъде споделено,на първо място по съображения,че представеното с изложението решение №2751/24.03.2003г. на ВАС по адм.д. №10441/2002г. касае съвършенно различна хипотеза,а именно на обжалване на отказ за отмяна на отчуждаване,извършено по реда на ЗПИНМ/отм./,т.е. поставя се съвършенно различен материалноправен въпрос за действието на завещанието по отношение на имоти,отчуждени по реда на ЗПИНМ/отм./,а не както в настоящия случай на земеделски земи,включени в ТКЗС,по отношение на които е налице изрично произнасяне в дело №4/1996г. на Конституционния съд,който въпрос е разгледан и по друг съдопроизводствен ред. Освен това следва да се отбележи,че по поставените в изложението въпроси е налице константна съдебна практика,съгласно която универсалното завещание произвежда действие и за имоти,които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ след откриване на наследството,тъй като същото придава на ползуващото се от него лице качеството универсален правоприемник,вкл. и на правото на възстановяване на собствеността. Практиката разграничава хипотеза на завет на земеделски земи по смисъла на чл.16 ЗН /т.3 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС/ от хипотеза на съставено универсално завещание. В съответствие с тази константна практика и съобразявайки дадените в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС указания въззивният съд е дал съответното разрешение на поставените въпроси,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №577/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от В. С. Б. касационна жалба вх. № 647/13.02.2009г.
Председател:
Членове: