О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 220/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. №5435/19.12.2008г.,подадена от А. С. Ч. против решение №532/19.11.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №470/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 от ГПК.
За да аргументира наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът твърди,че съдът неправилно се е позовал на наличие на правоприемство за ответното дружество „П”АД,като се позовава на цитираните в изложението съдебни актове на ВКС:
-решение №1305./16.07.2002г. по гр.д. №1373/2001г. по описа на ВКС,състав на ІV гр.отд,постановено във връзка с извършено разпореждане с вещно право върху недвижим имот,който е включен в капитала на общинско дружество и изискването за нотариална форма при извършването,като липсата на такава води зо нищожност на договора-член 26 ал.2 от ЗЗД,
– решение№140//29.05.2007г. по гр.д. №2292/2007г. по описа на ВКС,ІVА отд.,което се отнася до формата,по която се сключват договорите за продажба на недвижими имоти,включени в капитала на дружества и фирми с държавно участие,която е тази посочена в член 16 от Наредбата за търговете,като писмената форма е достатъчна за валидността на договора.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение №5/31.03.2008г. по гр.д. №223/2007г. по описа на Д. районен съд,с което е осъдена А. С. Ч.,на основание член 108 от ЗС да предаде на „П”АД собствеността на описания в същото недвижим имот.
В решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че процесният имот е останал в патримониума на праводателя на ищцовото дружество,тъй като продажбата на същия, извършена по силата на нотариален акт №100,д. №715/1998г. на Д. районен съд,по силата на която А. Ч. придобива правото на собственост върху процесното жилище,е обявена за нищожна, с влязло в законна сила решение №442/09.01.2006г. по гр.д. №297/2005г. по описа на Смолянски окръжен съд. По отношение твърденията на ответницата Ч за придобиване правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение в срок от 5 години като добросъвествен владелец,съдът е стигнал до извода,че същата няма това качество,тъй като правното основание на което владее апартамента,покупката осъществена съгласно горепосочения нотариален акт,е обявено за нищожно.
Очевидно,посочените и цитираните от касатора съдебни актове на ВКС се неотносими към спора,по който съдът се е произнесъл с въззивното решение.
По твърдяната хипотеза ,предвидена в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която изисква наличие на противоречива съдебна практика,същата е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в кое да е друго влязло в законна сила решение. В изложението на касатора липсват каквито и да било доводи в тази връзка,както и позоваване и прилагане на такива влязли в законна сила решения на съдилища,долустоящи на ВКС.
В изложението си по наличие на основание,предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът навежда аргументи,че от съществено значение при разглеждане на ревандикационни искове,с предмет недвижими имоти,бивша държавна собственост,респ.включени в капитала на ТД,решаващия съд следва точно и правилно да прилага ЗС и да изследва произхода,способите на прехвърляне на собствеността,с оглед релевантната нормативна уредба. За да е налице горепосочената хипотеза за допускане на касационно обжалване,е необходима съществуваща неяснота на нормативната уредба,която да се отстрани по пътя на тълкуването й,а не неправилно приложение на материалния закон,което се твърди от касатора и това всъщност представлява касационно оплакване съгласно член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №552/19.11.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №470/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: