ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. София, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4823 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Р. П. срещу въззивно определение № 1193/19.09.2017 г. на Русенския окръжен съд по възз.ч. гр. д. № 585/2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 10487/17.07.2017 г. по гр. д. № 6224/2016 г. на Районен съд – Русе. С първоинстанционния съдебен акт е върната, на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, подадената от Е. П. въззивна жалба вх. № 29426/14.07.2017 г. срещу постановеното решение № 812/27.06.2017 г. по гр. д. № 6224/2016 г. на РС – Русе.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
В изложението си по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила процесуалноправния въпрос за началото на срока за обжалване на решенията, постановени по реда на Глава ХХV ГПК „Бързо производство“, в случаите, когато страната е получила съобщение за изготвеното решение на дата, по-късна от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, предвид следното:
С определение, постановено в съдебно заседание проведено на 13.06.2017 г. и с участието на процесуалния представител на Ел.П., районният съд е определил деня, в който ще произнесе решението си – 27.06.2017 г., както и е указал на страните, че от тази дата тече срокът за обжалването му. Съдебният акт е обявен на посочената в съдебното заседание дата – 27.06.2017 г. В диспозитива на решението си РС – Русе е посочил, то подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му. Препис от решението е връчен на Е. П., чрез пълномощника й – адвокат, на 03.07.2017 г., а въззивната жалба на страната срещу постановеното решение е постъпила в съда на 14.07.2017 г. С разпореждане № 10487/17.07.2017 г. по гр. д. № 6224/2016 г. районният съд е върнал жалбата на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК като просрочена, посочвайки, че срокът за обжалване на решението е изтекъл на 11.07.2017 г. /присъствен ден/.
Това разпореждане е потвърдено с определение № 1193/19.09.2017 г. на Русенския окръжен съд по възз. ч. гр. д. № 585/2017 г. Въззивната инстанция е споделила мотивите на първоинстанционния съд, че началото на срока за обжалване е датата, на която съдът е указал, че ще обяви решението си, тъй като в случая датата на постановяването и датата на обявяването на съдебния акт съвпадат, както и че на страната, в изпратеното до нея съобщение с препис от решението, не са дадени други указания относно началото на срока за обжалване.
Въззивното определение е постановено в съответствие с разрешението, прието с ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк.дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение противоречивата практика по приложението на чл.315, ал. 2 ГПК е уеднаквена, като е прието е, че съгласно чл.315, ал. 2 ГПК, срокът за обжалване на решението тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си. Връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страната е изпратен препис от решението с други указания, или решението е обявено след датата, предварително посочена от съда по реда на чл.315, ал.2 ГПК. Настоящият случай не попада в тези хипотези, поради което приетото от въззивната инстанция е в съответствие със задължителната за съобразяване съдебна практика, респ. не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване.
Приложеното към частната касационна жалба определение № 50/ 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 735/2009 г. на ІII г. о. на Върховния касационен съд е относимо към поставения в изложението процесуален въпрос, но възприетото в него разрешение не е актуално, тъй като, както се посочи, противоречията в практиката са преодоляни с приемането на ТР № 12 от 11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1193 от 19.09.2017 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 585/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.