7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 17.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2837 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя „Болоня Лимитид”, учредено в Р. Ал Х. Интернешънъл Корпорейт Център, Обединени Арабски Емирства, като Международен бизнес, регистрационен номер 1СС20160425, чрез Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“ чрез адв. М. С. срещу решение № 2102 от 06.08.2018г. по в. т. дело № 6094/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1790 от 25.09.2017г. по т. дело № 7950/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 4 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлена предявената от „Болоня Лимитид”, Обединени Арабски Емирства молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Г. Инженеринг“ ЕООД, както и за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 609 ТЗ на „Фармвил“ ЕАД и „Геомин Инженеринг“ ЕООД.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1. Следва ли вещото лице при изчисляване на показателите за ликвидност на едно дружество с оглед евентуална негова неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост, да взима предвид постъпили транзитни парични суми, получени от свързано лице по смисъла на Търговския закон, които са върнати на това свързано лице на същия ден?
2. Следва ли вещото лице при изчисляване на показателите за ликвидност на едно дружество с оглед евентуална негова неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост, да взима предвид парични средства, налични по сметки на доверители на изследваното дружество?
Касаторът поддържа, че поставените въпроси са от значение за развитието на правото, доколкото законите са непълни и неясни и не създават точно и недвусмислено правило, поради което създаването па съдебна практика ще способства за правилното изясняване на въпросите и за избягването на ситуации, при които заключението за финансовото състояние на едно дружество ще бъде неточно, необективно и повлияно от наличие на парична сума, предоставена временно на разположение на дружеството, без да са изследвани нейният произход и характер, а предвид скорошното й връщане към свързаното дружество, същата обективно не може да бъде използвана.
По отношение на очевидната неправилност на въззивното решение касаторът поддържа, че допуснатите съществени процесуални нарушения са свързани със заключението на съдебно-счетоводната експертиза – недопускане на допълнителни въпроси към вещото лице, невземане предвид на съображения на касатора за неправилност и необективност на приетата експертиза и оставяне без уважение на доказателствени искания, заявени във въззивната жалба. Поддържа също, че в противоречие на събраните доказателства съдът е приел, че „Болоня Лимитид“ не притежава качеството на кредитор по отношение на „Г. Инженеринг“ ЕООД относно вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Касаторът твърди, че „Г. Инженеринг“ ЕООД не е в обективна невъзможност да изпълни задължението си спрямо „Болоня Лимитид“ поради неплатежоспособност. Счита, че неправилно съдебният състав не е открил производство по несъстоятелност по отношение на „Фармвил“ ЕАД и „Геомин Инженеринг“ ЕООД, въпреки доказаното наличие на „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 ТЗ спрямо посочените ответници.
Ответниците „Г. Инженеринг“ ЕООД, [населено място], „Фармвил“ ЕАД, [населено място] и „Геомин Инженеринг“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Арно Артюн М. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обжалваният съдебен акт не е очевидно неправилен, а посочените два въпроса не са правни и не обуславят решаващата воля на въззивния съд. Поддържат също, че по въпроса за определяне на състоянието на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е налице практика на ВКС, формирана с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е споделил изводите на СГС относно липсата на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на ответниците „Г. Инженеринг“ ЕООД, „Фармвил“ ЕАД и „Геомин Инженеринг“ ЕООД и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени в обжалваното първоинстанционно решение, като по този начин ги е направил свои собствени.
Съдебният състав е констатирал, че на 21.09.2012 г. между „Ем – Строй“ ООД, „Г. Инженеринг Груп“ АД и „Г. Инженеринг“ ЕООД е сключен договор за гражданско дружество с цел участие в процедури по ЗОП и изпълнение на спечелените поръчки, в който е уговорено, че Обединението заплаща на съдружниците съответна част от стойността на изпълнените от тях работи в тридневен срок от получаване на плащането за тези работи от възложителя, а във вътрешните отношения страните са постигнали съгласие, че отговорността и рисковете за изпълнение на всяка конкретна дейност се носят индивидуално от страната, на която същата е възложена с протокол за разпределение на работите. Установил е, че с анекс от 29.03.2013г. съдружниците са обединили усилията си с цел изпълнение на СМР по договор „Транзитни пътища У-Лот 22А“ с възложител Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ и са постигнали съгласие, че дяловото им участие е несъотносимо към обема на изпълняваните от тях работи и дейности, а определя единствено участието им във финансирането на проекта и финансовия резултат на Обединението. Приел е, че съдружниците са уговорили, че до прекратяване на Обединението никой от тях няма самостоятелно право на вземане от възложителя, а формираните активи от приходи по договора са тяхна бездялова собственост, както и че те имат право на реимбурсиране на разходите, които са направили за изпълнение на поръчката след като работата е надлежно приета и фактурирана. Въззивната инстанция е констатирала наличието на споразумение от 11.07.2013г. за прекратяване участието на „Г. Инженеринг Груп“ АД в Обединението и уговореното със споразумение от 26.11.2013г. представителство на Обединението пред възложителя и други трети лица само заедно от М. Г. и И. И.. Приела е за безспорен факта на сключен на 20.10.2016г. между „Ем – Строй“ ООД и „Болоня Лимитид“, ОАЕ договор за цесия и уведомяването за цесията на „Г. Инженеринг“ ЕООД на 28.10.2016г.
За да направи извод за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Г. Инженеринг“ ЕООД, въззивната инстанция е приела, че за молителя „Болоня Лимитид“, ОАЕ липсва активна материалноправна легитимация да иска откриване производство по несъстоятелност поради това, че цедентът „Ем – Строй“ ООД няма валидно вземане срещу съдружника си в гражданското дружество, създадено по реда на ЗЗД /ДЗДД/, „Г. Инженеринг“ ЕООД за сумите, посочени във фактури №№ 588/12.06.2014г. и 591/18.08.2014г. Поради това молителят като частен правоприемник на „Ем – Строй“ ООД по договор за цесия не може да придобие нещо в повече и не се явява кредитор на „Г. Инженеринг“ ЕООД.
Съдебният състав е изложил съображения, че процесните две фактури са издадени от „Ем – Строй“ ООД с получател „Ем Строй Г. Инженеринг“ ДЗЗД с основание извършени СМР на обект Лот 22А; същите са подписани само от И. И., но не носят подпис на М. Г. като представител на Обединението; фактурите не са счетоводно отразени при ответника „Г. Инженеринг“ ЕООД, тъй като получател по тях е Обединението по ЗЗД /задължението по първоначално осчетоводената по сметка 401 „Доставчици“ при посочения ответник фактура № 588/12.06.2014г. е сторнирано на 01.09.2014г., а сумата от 108 389,54 лв. /частично платена с платежно нареждане от 04.07.2014г./ е заведена като платена без основание; фактура № 591/18.08.2014г. не е осчетоводявана, а директно е върната на издателя „Ем – Строй“ ООД/. Въз основа на фактурите, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и съставения във връзка с извършена проверка на „Ем Строй Г. Инженеринг“ ДЗЗД от НАП ревизионен доклад № Р-22220515006008-092-001/11.12.2015г. въззивната инстанция е приела, че описаните във фактурите СМР не са извършени от „Ем – Строй“ ООД и не са приети от възложителя по договор „Транзитни пътища У-Лот 22А“ АПИ. Посочила е, че финансиране на дейността и кадровата обезпеченост на обединението „Ем Строй Г. Инженеринг“ ДЗЗД са осъществени единствено и само от съдружника „Г. Инженеринг“ ЕООД. Изложила е съображения, че ревизионният доклад има характер на официален удостоверителен документ, тъй като е създаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, ползва се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно факта на извършената ревизионна проверка и съответствието на констатациите на проверените от ревизиращия орган документи и не е оспорен от „Болоня Лимитид“.
Твърдението на молителя, че платената с преводно нареждане от 04.07.2014г., изходящо от „Ем Строй Г. Инженеринг“ ДЗЗД, по сметка на „Г. Инженеринг“ ЕООД в „Общинска банка“ АД сума в размер 1 239 990,97 лв., се дължи на „Ем – Строй“ ООД, а не на „Г. Инженеринг“ ЕООД, е прието за неоснователно по съображения, че „Ем – Строй“ ООД не е осъществило никакви СМР по общия проект „Транзитни пътища У-Лот 22А“ с възложител АПИ.
Липсата на активна материалноправна легитимация в полза на „Болоня Лимитид“ в производството по чл. 625 ТЗ е аргументирана също с обстоятелството, че вземанията, за които молителят твърди да е кредитор на ответника, произтичат не от търговска, а от гражданскоправна сделка – договорът за гражданско дружество е многостранна сделка, при която липсва насрещност на задълженията на страните; изявленията на страните са успоредни и са насочени към една цел, а не са насрещни; договорът за гражданско дружество няма характеристиките на търговска сделка нито въз основа на обективен критерий – не попада в приложното поле на чл. 1 ТЗ, нито въз основа на субективен критерий – макар сключван и от търговци, договорът за гражданско дружество няма пряка спекулативна цел.
Въззивният съд е посочил и допълнително основание за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Г. Инженеринг“ ЕООД – установената от трите заключения на съдебно-икономическите експертизи, приети в първоинстанционното и въззивното производства, платежоспособност на ответното дружество; за периода 2014 – 2017г. не са налице данни дружеството да има затруднения с краткотрайните си активи да посреща краткосрочните си задължения, нито че цялото му имущество е недостатъчно, за да покрие паричните задължения.
Изводът за липса на условие за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Фармвил“ ЕАД и „Геомин Инженеринг“ ЕООД е аргументиран с липсата на предпоставки за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Г. Инженеринг“ ЕООД.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните в изложението въпроси е неоснователен. Посочените от касатора въпроси са ирелевантни, тъй като не са обсъждани от съдебния състав и не са обусловили решаващите му изводи. Основният аргумент за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Г. Инженеринг“ ЕООД е липсата на активна материалноправна легитимация на „Болоня Лимитид“ да иска откриване на производство по несъстоятелност на посочения ответник поради това, че не се явява кредитор на „Г. Инженеринг“ ЕООД, тъй като цедентът „Ем – Строй“ ООД няма валидно вземане срещу съдружника си в гражданското дружество, създадено по реда на ЗЗД, „Г. Инженеринг“ ЕООД за сумите, посочени във фактури №№ 588/12.06.2014г. и 591/18.08.2014г., и молителят като частен правоприемник на „Ем – Строй“ ООД по договор за цесия не е придобил твърдяното вземане.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2102 от 06.08.2018г. по в. т. дело № 6094/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.