О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3517 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 105 от 17.04.2014г. по в.т.д. № 381/2013г. на Апелативен съд – В. Т., с която е потвърдено решение № 145/ 17.10.2013г. по т.д. № 574/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново в осъдителната част, в която касаторът е осъден да заплати на [фирма] по исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 28 690,88 лева с ДДС – незаплатена част от възнаграждението по договор за СМР по електрозахранване на цех за производство и пакетаж на ядки от 10.06.2008г., сумата от 2854,65 лева – неустойка за забава по чл.49, ал.2 от договора за периода от 22.10.2008г. до 09.05.2009г., сумата от 9124,23 лева – лихва за забава върху неизплатената част от възнаграждението за периода от 09.05.2009г. до 03.05.2012г., ведно със законна лихва върху сумата от 31 545,53 лева, считано от завеждането на исковата молба – 07.05.2012г. до окончателнотой плащане, ведно с разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава на неоснователност на жалбата. Иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за извършване от ищеца на СМР по електрозахранване на собствения на възложителя цех за производство и пакетаж на ядки срещу заплащане на възнаграждение от 64 277,40 лева без ДДС, платимо на два пъти – сумата от 32 138,70 лева без ДДС – авансово, в срок от 7 работни дни от подписването на договора, и сумата от 32 138,70 лева без ДДС в срок от 7 работни дни от датата на подписване между страните на приемателен протокол по чл.26, ал.1, б.”а” и одобряване на документите по чл.26 от същия договор. Съгласно подписаните актове за строителството – акт образец 15 и акт образец 16, строителството е извършено изцяло, съгласно условията на договора, като документите са подписани от комисия, която включва представители на страните по делото. С подписването на 14.10.2008г. на протокола, въз основа на който е издаден акт образец 16 и на 21.10.2008г. е разрешено ползването на строежа, възложителят е приел изработеното без възражения, като е признал точното изпълнение на договорените задължения от страна на ищеца – изпълнител. Не са налице, нито твърдения, нито доказателства за направени възражения по реда на чл.264, ал.2 ЗЗД. В случая е безспорно, че не е съставена фактура за незаплатената част от цената на договора от 28 690,88 лева с вкл. ДДС, като според въззивния съд, плащането й не е обусловено от съставянето на фактура за дължимото възнаграждение, тъй като в договора е предвидено, че същият се счита изпълнен единствено с подписването на приемателен протокол по чл.26 от него, установяващ, че работите са изпълнени и завършени, съобразно предвиденото в договора. Възражението, че в цената на извършените работи не следва да се включва ДДС, е прието за преклудирано, като направено след срока за отговор на исковата молба, като са изложени и съображения за неговата неоснователност, тъй като ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС и е задължено да начислява ДДС. Счетена е за основателна и претенцията за мораторна неустойка, поради забавата на плащането на възнаграждението, като законна лихва е присъдена период, следващ този, за който е прието, че се дължи неустойката. Възражението за прекомерност на неустойката е прието за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.309 ТЗ, приложима за двустранните търговски сделки. Направеното от касатора – ответник по исковете възражение за прихващане не е разгледано, тъй като е направено след срока за отговор на исковата молба, като въззивният съд се е позовал на даденото в т.4. от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 18 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че когато насрещното вземане е спорно, какъвто е настоящият случай, възражението за прихващане може да бъде направено най – късно с отговора на исковата молба. Относно нередовната процедура по призоваване и връчване на исковата молба е счетено, че тези обстоятелства не могат да бъдат навеждани повторно, след като въз основа на тях е бил възстановен срока за отговор на исковата молба. Неразгледано, като преклудирано е и възражението на касатора за погасителна давност по отношение на вземането за мораторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД на ищеца. Във връзка с преклузията на възраженията, въззивната инстанция е изложила и съображения, че включително след определението на въззивния съд за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, такъв не е депозиран в двуседмичен срок от постановяване на това определение, което е необжалваемо, съответно от получаване на копие от него от ответника.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивното решение и длъжен ли и въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и възраженията и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото?; /2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и при изложени доводи относно достоверността на доказателство, което кредитира, следва ли да обсъди и да изложи съображения защо, въпреки възраженията, го кредитира?; /3/ Задължен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите, опитните и научни правила при формиране на вътрешното си убеждение, че определени правнорелевантни факти са се осъществили или не и да посочи защо приема, че дадено доказателство установява определен правнорелевантен факт?; Какви са правилата, на които съдът следва да изгради вътрешното си убеждение?; /4/ При наличието на противоречиви заключения на вещи лица, когато кредитира едното от тях, съдът длъжен ли е да мотивира преценката си като изложи причините, поради които не възприема другото заключение?; /5/ По търговски спорове, разглеждани по реда на гл.32 ГПК, възражение за прихващане, заявено на основание чл.371 ГПК в първото по делото съдебно заседание след доклада на съда, преклудирано ли е?; /6/ Възражения и искания, направени след доклада по делото и становища по него, при изрично предоставена на страните, съобразно чл.146, ал.3 ГПК възможност от съда за тяхното заявяване и в определен от съда срок, следва ли да се считат преклудирани?; /7/ При нередовно връчено съобщение на юридическото лице с указанията и предупрежденията по ГПК, съгласно чл.367, ал.1 ГПК / в нарушение на чл.50, ал.3 ГПК- без посочване на длъжност на получателя и на лице, което не е работник или служител, нито е упълномощено да получава книжа за дружеството/ и неполучено такова съобщение от адресата, следва ли да се считат преклудирани възраженията, направени след срока за отговор на исковата молба?; /8/ Възраженията, представляващи правни доводи срещу основателността на иска, свързани с приложението на материалния закон, преклудират ли се с изтичане на срока на отговор на исковата молба или ответникът може да си служи за първи път с тях и по-късно?; /9/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме за преклудирани заявени по делото възражение за прихващане, за погасителна давност и за недължимост на ДДС, включен в претенцията за главница, поради неизпълнение на „процедура”, описана във въззивното решение, която не се основава на процесуални разпоредби на ГПК, без на ответника да е указано, че следва да предприеме подобно процесуално действие, нерегламентирано в ГПК и без да обсъди доводите и възраженията, подробно изложени във възивната жалба, основани на разпоредби на ГПК, относно непреклудирането на посочените възражения?; /10/ При тълкуване на договорите следва ли съдът да спазва критериите, установени в чл.20 ЗЗД и да тълкува договора като се ръководи от изявената, а не предполагаема обща воля и тълкува договорните клаузи взаимосвързано, с оглед смисъла и целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността?; /11/ Подлежат ли на тълкуване ясните и недвусмислени уговорки в договора, длъжен ли е съдът при тълкуване на договорно установените правила и задължения да изяснява само изявената воля като не променя и/или изменя съдържанието на договорно поети задължения, съотв. „освобождава” страна от поети задължения и в този смисъл, какви са предпоставките и обема на тълкуване на двустранните договори, съобразно с критериите на чл.20 ЗЗД?; /12/ Възражението на възложител по договор за изработка за неточно изпълнение в количествено отношение обхваща ли се от установената в чл.264, ал.3 ЗЗД преклузия или може да бъде противопоставено на изпълнителя като защитно средство при предявен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД?; /13/ При уговорено в договор за изработка възнаграждение без ДДС само обстоятелството, че изпълнителят по договора, доставчик на облагаема услуга, е регистрирано по ЗДДС лице, при условие, че същият не е издал първичен счетоводен документ /фактура/ и не е начислил ДДС /съответно не го е внесъл/, обуславя ли възникнало изискуемо задължение за плащане на ДДС за възложителя или възложителят дължи заплащане на ДДС само при доказано от ищеца – изпълнител на доставката с първичен счетоводен документ?; /14/ При договорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, допустимо ли е кумулирането й с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна законна лихва за същото забавено изпълнение?”. Жалбоподателят релевира допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационен контрол, предвид следното:
Процесуалноправни въпроса /№№ 1-4, 7 и 9/, относими към правомощията на въззивната инстанция са поставени във връзка с оплакването във въззивната жалба относно непреклудиране на възраженията за погасителна давност, за прихващане и за недължимост на ДДС. Същите, обаче не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция е извела преклузията на възраженията във връзка с развилото се производство за възстановяване на срока по чл.64 ГПК за подаване на отговор на исковата молба. в него е уважена молбата на касатора за възстановяване на срока за отговор, като съгласно чл.65, ал.1 ГПК, едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават и онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяване на срока и само, ако срокът е за внасяне на разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Въпросът за нередовната процедура за връчване на исковата молба /въпрос № 7/, за която се признава, че е получена от ответника, не може да бъде пререшаван, тъй като е бил взет предвид в производството по възстановяване на срока, чийто положителен за страната изход е предпоставен именно от извода на съда за редовно извършване на процесуалното действие, от което тече срокът, за който се иска възстановяването. Даването на възможност страните да вземат становище по доклада /въпрос № 6/ и съдържащото се във въпрос № 8 твърдение, че възраженията били правни доводи, също не могат да обусловят допускането на решението до касация, тъй като те са неотносими за настъпващите с изтичане на срока за отговор преклузии относно възраженията, доколкото в случай те не са правни доводи към вече въведени в предмета на делото в срок направени възражения. Липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е налице и спрямо въпрос № 5, тъй като, той не обхваща втората предпоставка за допустимост на възражение за прихващане в срока по чл.371 ГПК – да не е необходимо събиране на доказателства във връзка с него, която не е осъществена в настоящия случай.
Формулираният въпрос № 13, дали само обстоятелството, че доставчикът на услугата е регистриран по ЗДДС обуславя дължимостта на ДДС, при условие, че не е издадена фактура не е обуславящ за изхода на спора, тъй като съдът е извел дължимостта на ДДС, като част от възнаграждението, от предпоставките за заплащане на възнаграждението по договора, като е посочил, че фактурата не е между тях. Тълкуването на договорните клаузи е в съотвествие с критериите на чл.20 ЗЗД и не е направено в отклонение на задължителната практика на ВКС, поради което спрямо въпроси №№ 11 и 12, не е осъществена допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол. Претенциите за мораторна лихва и неустойка за забава са за различни периоди, с оглед на което липсва кумулирането им за един и същ период на забавата и основаващият се на невярното твърдение за наличие на кумулация въпрос № 14 също не обуславя предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на 2500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 17.04.2014г. по в.т.д. № 381/2013г. на Апелативен съд – В. Т..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 2500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.