4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1552 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 451 от 01.12.2017 г. по в. гр. д. № 668/2017 г. на Окръжен съд Хасково е потвърдено решение № 352 от 09.06.2017 г. по гр. № 841/2016 г. на Районен съд Хасково, с което във втората фаза на делбата е обявен за окончателен разделителен протокол за допуснатите до делба имоти, както следва: дял първи: ПИ с идентификатор 77195.20.120 по КК на [населено място], с площ от 1305 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 77195.20.120.1 със застроена площ от 412 кв. м. и дял втори: ПИ с идентификатор 77195.20.121 по КК на [населено място], с площ от 1305 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 77195.20.121.1 със застроена площ от 412 кв. м.
Въззивният съд е приел, че когато делбата се извършва чрез образуване на дялове и теглене на жребий, в проекта за разделителен протокол по чл.347 ГПК и в окончателния разделителен протокол по чл.350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е цената на всеки дял и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Прието е, че в първоинстанционното решение липсва посочване на цената на дяловете и сумите за уравнение, но това не води до неправилност, а представлява непълнота, която следва да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК.
Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба на Е. С. Ч. и Ф. С. Ч., че при оценка на допуснатите до делба имоти е включен имот, който не е обект на делба – масивна постройка, представляваща стая за охрана, находяща се в ПИ
77195.20.121. Съдът е счел, че тази сграда няма самостоятелен статут и е оценена от вещото лице като подобрение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителите Е. С. Ч. и Ф. С. Ч..
Жалбоподателите считат, че липсата на всички реквизити в решението, с което е одобрен окончателният разделителен протокол, води до неговата неправилност, а не до непълнота по чл.250 ГПК. Освен това съдът не можел служебно да се позовава на непълнота на проверяваното решение и да инициира производство по чл.250 ГПК, което започва само по молба на страните. На второ място – изводът на съда, че постройката за охрана няма самостоятелен статут, противоречал на чл.2, ал.1 и ал.2 и ал.5 ЗКИР, тъй като тази постройка имала самостоятелен идентификатор.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Може ли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания да отстрани констатирани нередовности на първоинстанционното решение, като допълни същото по реда на чл.250 ГПК;
2. При наличието на приета като доказателство скица на поземлен имот, в която е отразена съществуваща сграда със самостоятелен идентификатор, обвързан ли е съдът по силата на чл.2, ал.5 ЗКИР от формалната доказателствена сила на издадения документ относно статута на отразената в него сграда.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 244/13.10.2011 г. по гр. д. № 1178/2010 г. на ВКС, II ГО, а по втория въпрос – с решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, I ГО.
Ответниците в производството Н. Н. А., Н. М. А. и М. М. Ф. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос:
Посоченият въпрос е некоректно поставен, тъй като съдържа в себе си питането дали са задължителни за първата инстанция указанията на въззивен съд да разгледа някои от оплакванията във въззивната жалба като молба за допълване на първоинстанционното решение. Въззивният съд не е давал отговор на този въпрос, затова той не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2.10 г. на ОСГТК на ВКС. Неотносимо към спора по настоящото дело е и посоченото от жалбоподателите решение № 244/13.10.2011 г. по гр. д. № 1178/2010 г. на ВКС, II ГО. В него се прави разграничение кои указания на ВКС са задължителни за долната инстанция при условията на чл.218з, ал.1 ГПК /отм./, сега чл.294 ГПК, докато в настоящия случай става въпрос за указания на въззивен съд до първоинстанционен съд, при липса на аналогична разпоредба на чл.294 ГПК за въззивното производство. Няма колебание в съдебната практика обаче, че когато горната инстанция квалифицира част от сезиращата жалба като молба за допълване на проверявното решение и върне делото за постановяване на допълнително решение по чл.250 ГПК, пред долния съд се развива производство по чл.250 ГПК. Това следва и от посоченото от жалбоподателите решение. Именно това е направил и въззивният съд в настоящия случай – констатирал е, че въззивната жалба по същество съдържа искане за отстраняване на непълнота в диспозитива на първоинстанционното решение, която следва да се отстрани по реда на чл.250 ГПК. Въз основа на тези указания ще се развие производство по чл.250 ГПК пред районния съд. В това производство съдът ще следва да съобразява практиката на ВКС, отразена например в решение № 296 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 442/2011 г., II г. о., според което, когато съдебната делба се извършва чрез образуване на дялове според броя на съделителите и последващо теглене на жребий, то в проекта за разделителен протокол по чл. 347 ГПК, а и в окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК, съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове.
По втория въпрос:
В контекста, в който е зададен, въпросът се свежда до това дали сграда, която има самостоятелен идентификатор в кадастралната карта, представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Този въпрос също не е определящ за изхода на делото. Въпросната сграда не е допусната до делба, но е оценена от вещото лице като подобрение в един от дяловете, в който реално се намира. По същия начин като подобрения са отразени и други сгради, които също не са допуснати до делба – навес и външни тоалетни в имот 77195.20.120, както и пристройка от север, дървен навес и КПП в имот 77195.20.121. За всички тях решението на съда е еднакво и то се изразява в това, че те следват собствеността на поземления имот, който е допуснат до делба. В посоченото от жалбоподателите решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, I ГО, този въпрос не е разглеждан по начина, по който се поставя в настоящото дело, затова то не съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 451 от 01.12.2017 г. по в. гр. д. № 668/2017 г. на Окръжен съд Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: