4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
С., 26.05. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2026/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Е. Я. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1302 от 12.02.2016г. по в. гр. дело № 6830/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.06.2013г. по гр. дело № 25277/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на Л. Н. Н. извършено със заповед № 21 от 20.04.2011г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „билетопродавач” и [фирма] е осъдено да й заплати обезщетение в размер на 1980 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 21.04.2011г. – 30.08.2011г. и получаване на по – ниско трудово възнаграждение при новия работодател за периода 31.08.2011г. -21.10.2011г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – как следва да бъдат тълкувани задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение – така както са описани в чл. 195 КТ, или наложеното наказание е законно дори да отсъстват някои от изброените в разпоредбата реквизити стига да не се нарушава принципа на равнопоставеност, след като наказаният работник знае и признава конкретната причина за наказанието и съдът може да извърши проверка за спазване изискването за мотивираност и тежест на нарушението; следва ли да има имуществена вреди при злоупотреба с доверие и не е ли достатъчна самата възможност за вредоносен резултат. Жалбоподателят се позовава на представена съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 195 КТ и относно нарушението злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Л. Н. Н. чрез пълномощник адв. З. Г. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, което намира че не следва да се допуска касационно обжалване. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси са относими към предмета на делото, засягат решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
По въпроса за приложението на чл. 195 ГПК.
Жалбоподателят представя съдебно решение № 2108/09.01.2007г., трето г. о., ВКС, в което е прието, при конкретно установените по делото факти и обстоятелства, че в заповедта за уволнение се съдържат данни, в какво се състои нарушението от обективна и субективна страна и има описание на нарушенията според оценката на работодателя; посочена е датата, на която са констатирани нарушенията, ищецът е знаел фактическите и правни основания за уволнението си и по този начин не е била възпрепятствена съдебна защита на правата му. Посочената съдебна практика няма задължителен характер, с нея е разрешен случай, при конкретни за казуса факти, което изключва извършване на аналогия с предмета по настоящето дело.
Според задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата е императивна, реквизитите са задължителни и за тяхната наличност съдът следи служебно. Липсата, на който и да е от посочените реквизити, има за последица незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В този смисъл решения по гр. дело № 1412/2009г., трето г. о., ВКС, гр. дело № 975/2012г., четвърто г.о., ВКС, гр. дело № 1670/2010г., четвърто г. о., ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Прието с обжалваното решение, че заповедта за уволнението на ищцата не съдържа фактическите основания, въз основа на които е наложено наказанието – посочено е лицето, но липсва описание на нарушението на трудовата дисциплина с неговите обективни признаци – конкретно извършено от ищцата действие, респ. бездействие, в какво се изразява същото, време и място на извършване, субективни признаци на нарушението, които го характеризират като вид правонарушение, не влиза в противоречие с посоченото съдебна практика. Преценено е, че употребените в заповедта общи формулировки и цитирането на приложения от работодателя текст за налагане на дицсиплинарното наказание „уволнение”, сочат на липса на конкретни мотиви, което само по себе си води до незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Отделно от това, съдът е изложил и подробни съображения за недоказаност на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя или други тежки нарушения на трудовата дисциплина, което също обосновава незаконност на уволнението.
По въпроса – следва ли да има имуществени вреди при злоупотреба с доверие и не е ли достатъчна самата възможност за вредоносен резултат, жалбоподателят се позовава на решение по гр. дело № 100/2011г., четвърто г. о., ВКС, с което се приема, че за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди. П. действия с цел извличане на имотна облага несъмнено съставляват такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. Приетото с посоченото съдебно решение касае уволнение на лице натоварено с ръководни функции. Представено е и съдебно решение по гр. дело № 1325/2010г., четвърто г. о., ВКС, с което се приема, че злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя, като разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ, не са обусловени от наличието на умисъл; посочените нарушения на трудовата дисциплина могат да доведат до причиняване на имуществена вреда на работодателя, но липсата на такава вреда не изключва дисциплинарната отговорност.
С обжалваното решение, в съответствие с посочената съдебна практика, е прието че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи указаното му доверие, както и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени преднамерено. Доколкото от фактическа страна съдът е приел, че ищцата като участник в интернет портал „lex.bg”, никъде не е споменавала името на работодателя или на негов служител и не е разкрила поверителна информация за работодателя, търсейки правна консултация по нейния казус, а от правна страна е приел, че тези действия не съставляват описаното в заповедта за уволнение нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, поставеният правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в производството по чл. 288 ГПК касационният съд проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1302 от 12.02.2016г. по в. гр. дело № 6830/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Л. Н. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ