О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 26.07.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3074 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. П., гръцки гражданин, чрез процесуален представител адв.М.Р., срещу определение от 28.01.2013г. по в.ч.гр.д.№23/2013г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.11.2012г. по гр.д.№4298/2011г. на Ямболски районен съд за оставяне без разглеждане на предявения от М. Д. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за прекратяване на производството по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Ответниците по жалбата Г. А. П., чрез процесуален представител адв.Г.Г., и Севасти П., София П., и Елени П., тримата чрез процесуалния си представител адв.Г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без разглеждане на предявения от М. Д. П. срещу Д. П. заместена в хода на процеса от София П./, Е. А. П., Г. А. П., Севасти П., София П., А. П. и Елени П., иск да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че след смъртта на наследодателя на страните – А. Г. П., гръцки гражданин, починал на 09.08.2008г. в РГърция, същите са наследили оставеното от него наследство, включващо 3 489 100 броя обикновени безналични акции от капитала на [фирма] с ЕИК[ЕИК], всяка с номинална стойност от 1 лев, при следните квоти: М. Д. П. – 2/3 ид.ч., Д. П. – 1/9 ид.ч., Е. А. П. – 1/18 ид.ч., Г. А. П. – 1/18 ид.ч., Севасти П., София П., А. П. и Елени П. – по 1/36 ид.ч. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е възприел като правилни съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения установителен иск: че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на настоящия иск, тъй като въпросът за наследствените права на страните вече е разрешен от гръцки съд и не може да бъде пререшаван по същество от българския съд с оглед забраната на чл. 121 КМЧП, а на основание разпоредбите на чл.117 и чл.118 КМЧП, следва да бъдат зачетени и признати постановените решения от гръцкия съд в [населено място]. Приет е за правилен изводът на първоинстанционния съд, че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на настоящия иск, тъй като въпросът за наследствените права на страните вече е разрешен от гръцки съд и не може да бъде пререшаван по същество от българския съд с оглед забраната на чл. 121 от КМЧП, според който съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Посочено е, че ищцата не оспорва компетентността на гръцкия съд, нито кръга от наследници на починалия си съпруг, а единствено желае да се ползва от по-благоприятните за нея материалноправни норми на българския Закон за наследството. Прието е, че в конкретния случай това не е възможно, тъй като въпросът за наследствените права вече е разрешен от гръцки съд и липсва причина неговите решения да не бъдат зачетени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че въпросите: „следва ли българският съд да откаже разглеждането и решаването на правен спор поради наличие на решение на чуждестранен съд, което не се ползва със сила на пресъдено нещо”, „следва ли българският съд да откаже разглеждането и решаването на правен спор поради наличие на решение на чуждестранен съд, за което не е установено дали се ползва със сила на пресъдено нещо” са разрешени при противоречива съдебна практика, от значение са за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Представена е от касатора съдебна практика по спорен въпрос за приложимото право, а не за определяне на компетентния съд, поради което не е относима към поставените въпроси и към конкретния случай. Представена е и съдебна практика, с която се приема, че може да бъде признато съдебно решение само ако се ползва със сила на присъдено нещо. В случая този въпрос не е разрешен от въззивния съд по различен начин. Дали в конкретния случай решението се ползва със сила на присъдено нещо, е въпрос от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, поради което не може да бъде разрешен в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да се посочи, че създадената общата уредба по КМЧП е както относно признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения, така и на други актове – чл.124 КМЧП относно признаване на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове у нас.
Поставени са от касатора въпроси: „приложима ли е разпоредбата на чл.121 КМЧП извън производствата за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, инициирани по реда на чл.117 и сл. КМЧП” и „допустимо ли е при наличие на спор относно условията за признаване на чуждестранно решение, съдът пред който същото е представено инцидентно, да се позовава на това решение на чуждестранния съд без отделно производство по признаването му”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. Признаването на чуждестранните съдебни решения, съответно зачитането на правните последици на друг акт, може да стане инцидентно от органа, пред който е представено /чл.118, ал.1 КМЧП/ или чрез нарочно производство. При нарочното производство, постановеното признаване има действие спрямо всички, докато при инцидентно признаване то поражда действие само между страните по съответното дело. Позоваването на инцидентното признаване пред друг орган не го обвързва. При това признаване българският орган също се ръководи от условията на чл.117 КМЧП. Обхватът на проверката се определя от чл.121, ал.1 КМЧП – съдът не може да преценява правилността на постановения акт. Разпоредбите на чл.118 и чл.121 КМЧП не са неясни, противоречиви или непълни и по приложението им има установена съдебна практика в горния смисъл, която не се нуждае от промяна.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от определение от 28.01.2013г. по в.ч.гр.д.№23/2013г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.11.2012г. по гр.д.№4298/2011г. на Ямболски районен съд за оставяне без разглеждане на предявения от М. Д. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: