О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 28.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил М.
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 994 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Плевен Ритейл Център“ ООД срещу Решение № 92 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 1999/2018г. на САС, ТК, 9 състав. Касаторът обжалва изцяло въззивното решение – както в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 6371/2016г. на СГС, ТО, 2 състав за отмяна на основание чл.74 ТЗ по исковете, предявени от съдружника „София Истейтс Едно“ ЕООД на решенията на ОС на съдружниците на „Плевен Ритейл Център“ ООД от 26.07.2016г. по т.2 и т.6 от дневния ред, така и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и е постановено друго за уважаване на исковете по чл.74 ТЗ за отмяна и на решенията по т.1,т.3 и т.5 по обявения дневен ред от проведеното на същата дата общо събрание на съдружниците.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора е допуснато неправилно тълкуване на разпоредбата на пар.9,ал.2 от Дружествения договор, тъй като съставът на САС приел, че тя предвижда материалите за Общото събрание следва да бъдат изпратени заедно с поканата за свикване на общото събрание. Този извод бил формиран без да бъде обсъден безспорният факт, че тези материали са предоставени на съдружника-ищец преди изтичането на седмодневния срок, в който поканата следва да бъде връчена. Акцентира се, че ищецът е получил материалите на 18.07.2016г. – седем дни преди датата на общото събрание /насрочено и проведено на 26.07.2016г./, както е предвидено в пар.9,ал.2 от дружествения договор и е разполагал с достатъчен срок да се запознае с тях и да формира становище по въпросите от дневния ред, по които е проведено гласуване. Поддържа се, че САС не е изследвал въпроса дали предоставените на ищеца на 18.07.2016г. материали са били достатъчни за вземане на решение по дневния ред и не е извършил преценка дали в конкретния случай на ищеца са представени необходимите документи във връзка с конкретните точки от дневния ред. Касаторът счита, че поведението на ищеца е злоупотреба с правото на информация по чл.123 ТЗ, както и с правото му, уредено в пар.9,ал.2 от дружествения договор да получи документи във връзка с насрочено ОС. Поддържа, че потенциалното нарушение на правото на информация на съдружник не е основание за отмяна на решение на ОС.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на въззивното решение, която неправилност се твърди, че е съществена и установима при обикновен прочит, без необходимост от задълбочен анализ на аргументите на страните и преглед на приетите доказателства. Поддържа се, че е налице превратно и формалистично приложение на закона. САС вменил в предпоставка за валидност на решенията на ОС физическото изпращане на хартия със заверка „вярно с оригинала“ на търговска и счетоводна документация на определен съдружник в обем, зависещ от собственото му субективно усещане какви документи са му необходими, за да формира вътрешно убеждение по въпросите от дневния ред. Тези материали според САС трябва да му бъдат изпратени заедно и едновременно с поканата за ОС, а „ако същите са изпратени преди изтичане на 7 дневния срок за свикване на ОС, но не заедно с поканата, това е достатъчно основание за незаконосъобразност на взетите решения“. Поддържа се, че тези изводи въззивният съд е формирал в пълно противоречие с приетото, че във връзка с провеждането на ОС от 26.07.2016г., ответното дружество не е нарушило общото право на ищеца на информация по чл.123 ТЗ. Според касатора очевидно неправилно е и заключението на САС относно това какви документи е достатъчно да бъдат предоставени, за да може да бъде взето законосъобразно решение по дневния ред на ОС, както и приетото, че между страните е безспорно, че с поканата за свикване не са били приложени документи, свързани с обявения дневен ред.
Иска се допускане и на обжалването по въпросите:
1/ Включва ли правото на информация по чл.123 ТЗ правото за получаване на заверени копия от счетоводната документация на дружеството и непредставянето на поисканите документи опорочава ли провеждането на ОСС на дружеството, при положение, че с поканата са представени документи по всяка една от точките на дневния ред при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – Определение по т.д.№ 291/2012г. на 2 т.о., решение по гр.д.№ 1096/201г. на 5 г.о. на ВКС.
2/Нарушеното право на информация чрез непредставяне на документи, приложимо ли е спрямо всички решения на ОС, включени в дневния ред, независимо от съдържанието им при същата допълнителна предпоставка с позоваване на решението по т.д.№ 45/13 на 1 т.о. и по т.д.№ 3088/13 на 2 т.о.;
3/Когато ОС е свикано, за да предупреди съдружник по реда на чл.126,ал.3 ТЗ, има ли право въпросният съдружник да участва при гласуването. Може ли да бъде опорочена волята на съдружник поради липса на информация по точка от дневния ред на ОС, по която съдружникът няма право да гласува – да формира воля при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
4/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по основните възражения на ответника, касаещи предмета на спора, наведени пред първата и въззивната инстанции при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС №1/53г., ТР№1/04.01.2011г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК, и актове по чл.290 ГПК.
В писмен отговор ищецът „София Истейтс Едно“ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с пет обективно съединени иска по чл.74 ТЗ за отмяна на пет решения на ОСС в „Плевен Ритейл Център“ООД, проведено на 26.07.2016г., основани на едно фактическо твърдение – като приети при неспазване на повелителна разпоредба на закона – чл.123 ТЗ и на повелителна разпоредба от устройствения акт – пар.9,ал.2 от дружествения договор: по т.1 от дневния ред – приемане на годишен финансов отчет и баланс на дружеството за 2015г.; по т.2 – одобрение и потвърждаване на действията на управителя К. М. и освобождаване от отговорност за дейността му, упражнявана като управител за 2015г.; по т.3 – възлагане на управителя да започне преговори с банки за рефинансиране на търговската дейност на „Плевен Ритейл Център“ООД; по т.5 – отправяне на предупреждение към съдружника “София Истейнс Едно“ЕООД, че ако в срок от 14 дни от датата на провеждане на ОС не вдигне наложените запори, същото може да бъде изключено като съдружник; по т.6 – одобряване плана за оперативната дейност на „Плевен Ритейл Център“ООД за периода до края на 2016г. и на бюджет за осъществяването й, предложени от управителя.
Параграф 9 от дружествения договор урежда въпросите, отнасящи се до свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците и предвижда в ал.2, че общото събрание се свиква с покана, изпратена до всеки от съдружниците на последния посочен от тях адрес най малко седем дни преди събранието, към която се прилагат необходимите за вземане на решението или за гласуването документи и/или обосновки, в т.ч. посочените в §11 документи, доколкото същите не са били предоставени предварително на съдружниците. Съгласно §11, това са документите, отнасящи се до годишното приключване – отчет за годишното приключване, доклада на експерт-счетоводителя, изготвен в резултат от проверката на отчета и доклада за финансовото състояние, както и предложението му за разпределение на финансовия резултат.
Безспорно е било, че на 26.07.2016г. е проведено ОС на съдружниците на „Плевен Ритейл Център”ООД, на което са присъствали и двамата съдружници: „Бългериън Пропърти Девелъпмънтс“ЕООД с дялове, съставляващи 76% от капитала и ищцовото дружество, притежаващо дялове, представляващи 24% от капитала. С гласовете на „Бългериън Пропърти Девелъпмънтс“ЕООД са взети пет решения от обявения в 6 точки дневен ред, като по т.4 решение не било взето.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби и на двете страни по спора. Приела е за установено от фактическа страна, че в срока по пар.9,ал.2 от дружествения договор, на 11.07.2016г. ищецът е получил нотариална покана за общо събрание на съдружниците на ответното дружество, което ще се проведе на 26.07.2018 г. с отразен в нея дневен ред. Съгласно поканата, всички документи, свързани с провеждането на ОС са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството. Приела е за безспорно между страните, че към поканата за свикване на събранието не са били приложени документи, свързани с обявения дневен ред. Счела е за установено въз основа на доказателствата: – че на 15.07.2016г. управителят на ищеца посетил офиса на ответното дружество, за да се запознае с документите във връзка с предстоящото събрание, но не е могъл да ги получи; – че на същата дата отправил писмо до ответното дружество, в което изискал да му бъдат предоставени; – че в отговор на тези действия, на 18.07.2016 г. ищецът получил писмо, придружено с някои документи, свързани с дейността на дружеството – баланс за 2016 г., отчет за приходите и разходите за 2016 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 2016 г., отчет за собствения капитал, бюджет за 2016 г., две на брой запорни съобщения, адресирани до трети за делото лица, както и кореспонденция на ответника с другия съдружник в дружеството „Бългериън Пропърти Девелъпмънтс“ЕООД във връзка със сключени между тях договори за наем; – че с писмо от 20.07.2016 г. ищецът поискал от дружеството да му бъдат изпратени още конкретно изброени документи, които според него следвало да са неразделна част от материалите за общото събрание, а именно: доклад от независим оценител за оценка на активи, счетоводна политика на дружеството към 31.12.2015 и 31.12.2014г., заповед на управителя за извършване на оценка на активи, оповестителни документи от Служба МДТ към 31.12.2015г., балансова стойност към 31.12.2015г. на обезценените активи и анализ за индикации за обезценка на активи, 3 бр. договори за наем с посочени дружества, счетоводна справка /извлечения от счетоводните регистри/ за извършените плащания в размер на 1 583 000 лв. от отчет за паричните потоци по прекия метод, оборотни ведомости по месеци и с натрупване към 31.12.2015г.; – че на 22.07.2016 г. получил писмен отговор от управителя на ответното дружество, който го уведомявал, че след предварителна уговорка, на адреса на управление на дружеството има възможност да получи достъп до книжата на дружеството и сведения за хода на дружествените дела.
От правна страна въззивната инстанция е приела, че относно свикването и провеждането на процесното общо събрание приложение намира специалната уредба на пар.9,ал.2 от дружествения договор, независимо, че разпоредбата на чл.123 ТЗ регламентира задължение за дружеството да предостави на съдружника достъп до документацията, но не и задължение да предаване на оригинали и копия на документи. Аргументирала е, че в устройствения акт на дружеството правилото на чл.123 ТЗ е надградено по изрична обща воля като е доразвито съдържанието на уреденото от закона право на съдружниците да се осведомяват за хода на дружествените дела и да преглеждат книжата, с включване на право да получат необходимата информация под формата на документи/обосновки, засягаща предвидените в дневния ред от общото събрание подлежащи на разглеждане въпроси. Мотивирала е, че отнапред съдружниците са се съгласили, че тази информация следва да придружава поканата за самото събрание, че изначално са предвидили упражняването на правото на глас в общото събрание по въпросите от дневния ред да се предхожда от необходими сведения, във връзка с причините, налагащи приемането на предлаганите решения, аналогично на правото на информация на акционерите при провеждане на ОСА. Обосновала е, че по този начин страните по членственото правоотношение са обвързали правото на сведения на съдружника с конкретните въпроси от дневния ред, чието гласуване предстои и са обезпечили ефективното му осъществяване чрез поставяне в тежест на дружеството на задължение не само да осигури достъп до писмените материали по отделните точки от дневния ред, но и същите да бъдат приложени и изпратени със самата покана за свикване на общото събрание. Посочила е, че по делото не е спорно, че поканата до ищеца не е била съпроводена с такива документи, не са били приложени и задължително предвидените в пар.11 книжа, поради което е налице изначален порок и нарушение на императивни разпоредби на дружествения договор, касаещи процедурата по провеждане на процесното събрание. Обсъдено е, че преценката за „необходимите“, съгласно употребения в пар.9,ал.2 израз документи, които следва да придружават поканата, следва да бъде извършена от управителя за всеки конкретен случай при съобразяване на вида на решенията, които се предлага да бъдат обсъдени, но във всички случаи това трябва да бъдат документи, които да дадат достатъчно информация на съдружниците по въпросите от дневния ред, документи, които да аргументират и мотивират предложените за гласуване решения; че не съществува пречка при пропуск на управителя и поискване от съдружник, да му бъде представен допълнително документ, но към поканата в процесния случай не са представяни и връчвани документи. Въззивната инстанция е мотивирала, че пороците при организирането и провеждането на общото събрание и водещи до незаконосъобразност на взетите решения важат в пълна степен и по отношение на всички точки от дневния ред, по които е проведено гласуване като акцентирал и че решенията по т.1 и т.2 са взаимно свързани. Тези изводи са обусловили потвърждаване на решението на СГС за уважаването на исковете и отмяната му в отхвърлителната част и уважаването на исковете по чл.74 ТЗ и по отношение на решенията по т.3 и т.5 от дневния ред.
Неоснователна е тезата на касатора за наличието на предпоставките на чл.280,ал.2, предл.последно ГПК – на самостоятелното основание за допускане на касационното обжалване, съставляващо очевидно тежък, квалифициран състав на неправилност поради нарушение на основните начала на гражданското съдопроизводство, явно противоречие с релевантна за спора императивна материалноправна норма – в явно нарушение на закона или извън закона, при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В изложението доводът за очевидна неправилност е основан на твърдения, пряко релевантни към основанията за касиране, преценката за наличието на които е недопустима във фазата по чл.288 ГПК. Изводите на въззивната инстанция са основани на тълкуването на разпоредбата на пар.9,ал.2 от дружествения договор поради което не съответства на тях твърдението за превратно тълкуване „на закона“. В синхрон с константната практика на ВКС е счетено, че по-строгите устройствени правила, предвидени в дружествения договор имат превес над уреждащите съответната материя диспозитивни разпоредби на ТЗ. При излагане на твърденията си за очевидна неправилност на изводите на САС по тълкуването на разпоредбата на пар.9, ал.2 от дружествения договор предвид предоставянето на ищеца материали за свиканото общо събрание седем дни преди датата на провеждането му /на 18.07.2016г./, касаторът не държи сметка за приетото за установено от въззивната инстанция, че на ищеца не са били предоставени предвидените в пар.11 книжа – своевременно, след тяхното изготвяне, както предвижда разпоредбата, както и че изобщо не са му изпратени изрично поисканите от него с писмо от 20.07.2016г. документи. Отсъства основание за преценка за наличие на „пълно противоречие“ между формираните изводи, основани на тълкуване на разпоредбата на пар.9,ал.2 от дружествения договор и изразеното становище, че ответното дружество не е нарушило общото право на ищеца на информация по чл.123 ТЗ – т.е. за грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Към поканата за свикване на общото събрание не са били приложени документи, свързани с обявения дневен ред и това обстоятелство е видно от прочита на изпратената от касатора до ищеца покана /чието съдържание той не оспорва/, съгласно която „всички документи, свързани с провеждането на ОС са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството”. Несъгласието на касатора с приетото за установено от САС не може да обуслови очевидна неправилност на констатацията, основана на цитираното съдържание на поканата и на изводите, основани на нея.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос от изложението произтича от некоректното му поставяне. Въззивната инстанция изрично е приела, че правото на информация на съдружника, регламентирано в чл.123 ТЗ не включва право за получаване на копия от счетоводната документация. Даденият от състава на САС отговор е в синхрон с тезата на ответника и не е в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. Както се посочи, въззивната инстанция е приела, че правото на информация на съдружниците в ответното дружество е в по-голям обем, повелително очертан в пар.9,ал.2,изр. четвърто от устройствения акт, уреждащ императивно правило за свикване на общо събрание на ответното дружество. Изводите по съществото на спора са основани на установения отнапред в дружествения договор на дружеството с ограничена отговорност по-широк обхват на задължението за предоставяне на сведения, включващо и задължение за прилагане на необходимите за вземането на решението документи или обосновки при изпращане на поканата за събранието. Втората част от въпроса е хипотетична, тъй като е предпоставена от тезата на дружеството, че в конкретния случай с поканата са били представени документи по всяка една от точките на дневния ред – твърдение на ответника изрично прието за неоснователно в мотивите на обжалвания акт. Следователно, въпросът няма правна характеристика, не е и обуславящ, а хипотетичен. Отсъства визираното от касатора противоречие с цитираното решение на ВКС, 5 г.о. Определението по т.д.№ 291/2012г. на 2 т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК не формира съдебна практика.
Въззивната инстанция не е дала положителен отговор на втория въпрос – че правото на информация чрез предоставяне на документи, съгласно изискването на пар.9,ал.2 от конкретния дружествен договор, е приложимо спрямо всички решения на ОС на съдружниците на „Плевен Ритейл Център“ООД, независимо от съдържанието им. Въпросът не съответства на изложените от САС съображения, с които е обоснована релевантността на изисканите от ответното дружество документи с характера на решенията по дневния ред на процесното общо събрание, поради което не е относим към обусловилите изхода на спора правни доводи и не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол. Поради обстоятелството че и този въпрос не е коректен спрямо изводите на САС /а именно мотивите, че преценката за „необходимите“, съгласно употребения в пар.9,ал.2 израз документи, които следва да придружават поканата, следва да бъде извършена от управителя за всеки конкретен случай при съобразяване на вида на решенията, които се предлага да бъдат обсъдени, но във всички случаи това трябва да бъдат документи, които да дадат достатъчно информация на съдружниците по въпросите от дневния ред, документи, които да аргументират и мотивират предложените за гласуване решения/, изключено е твърдяното от касатора противоречие с цитираната в изложението практика.
Въззивната инстанция не е била сезирана и не се е произнесла по поставения трети въпрос от изложението. Тезата на касатора, че след като общото събрание е свикано, за да предупреди съдружник по реда на чл.126,ал.3 ТЗ, този съдружник няма право да гласува, поради което формирането на неговата воля не би могло да бъде нарушено от непредставяне на информация по тази точка от дневния ред, се заявява за първи път пред настоящата инстанция. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който въззивната инстанция не се е произнесла не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Четвъртият въпрос няма правна характеристика, а съставлява твърдение за допуснати процесуални нарушения на задължението на съда да се произнесе по възраженията на ответната страна. Такова евентуално нарушение е извън преценката, осъществявана в производството по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване и касационните основания не са тъждествени.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски – сумата 900лв., уговорена и заплатена съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, ВКС, ТК, Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 92 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 1999/2018г. на САС, ТК, 9 състав.
Осъжда „Плевен Ритейл Център“ООД да заплати ва „София Истейтс Едно“ ЕООД сумата 900 лв. /деветстотин лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: