1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 786 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 175 от 24.11.17г.по в.гр.дело № 480/17г.на Варненския апелативен съд в частта,с която потвърдено решение № 162 от 9.08.17г.по гр.дело № 53817г.на Окръжен съд – Търговище и същата страна е осъдена да заплати на А. А. И. сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,на основание чл.49 ЗЗД.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.При направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, длъжен ли е съдът да анализира всички доказателства по делото или е достатъчно да обоснове липсата на съпричиняване с плащането на данъци от страна на ищцата; 2.Може ли ищецът да черпи права от неправомерното си поведение, като в зимна обстановка се движи по пътното платно,а не по тротоара.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата А. И. чрез пълномощник адв.Р.М. счита,че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 1.02.17г. около 19.00 ч. ищцата се е прибирала от пенсионерския клуб, находящ се на [улица]в [населено място], като е преминавала по [улица]и завивала към нейния блок – сграда № 14 на [улица].За да стигне до блока,в който живее, е трябвало да пресече улицата, при което е паднала на средата на пътното платно, което е било заледено.Установено е,че пътното платно на [улица]е част от уличната мрежа на [населено място], както и обстоятелството, че [община] е възложила на ОП”Б.-Т.” поддържането на улиците в зимния период на 2016/2017г. От свидетелските показания съдът е приел,че м.януари и м.февруари на 2017г. са били снежни и студени,като [улица]въобще не била почиствана.Когато се случил инцидента с ищцата, на улицата имало дебел слой лед на големи коловози.
При тези данни по делото съдът е приел,че следва да се ангажира отговорността на общината по чл.49 ЗЗД в качеството й на възложител на фирма да изпълни задълженията й по чл.31 ЗП и чл.48 т.2 ППЗП за поддържане на общинските пътища, за снегопочистване като условие за безопасна експлоатация на пътната настилка.Прието е, че е налице противоправно поведение от страна на фирмата, на която е възложена работата – [улица]не е била почистена от падналия сняг и е било образувано заледяване; налице е вреда – ищцата е паднала и счупила бедрената шийка на левия крак, както и пряка причинно-следствена връзка между непочистването на улицата и причинената вреда.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид,че А. И. е търпяла болки и страдания през продължителен период от време,които търпи и до момента при натоварване на крака.Претърпяла е операция за смяна на ставата.Интензитетът на страданията е бил много голям в първите месеци, с хоспитализация, много силни болки, обездвижване, нужда от чужда помощ, травмата е с доживотни последици.За репариране на вредите от неимуществен характер съдът е счел,че сумата от 25 000 лв е съобразена с критерия за справедливост,залегнал в чл.52 ЗЗД.
Във връзка с възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, съдът е изложил съображения, че е неоснователно, тъй като ищцата не се е движила по пътното платно, а го е пресичала; не е проведено доказване в близост да е имало пешеходна пътека, или почистен пътен участък,който да прави пресичането възможно.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси,които не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, в рамките на оплакванията във въззивната жалба, има практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,която е съобразена от въззивния съд./ р. № 503 от 16.01.13г.по гр.дело № 168/12г.на ІV г.о.; р.№ 125 от 29.05.12г.по гр.дело № 534/11г.на ІV г.о.; р.№ 98 от 20.05.13г.по гр.дело № 520812г.на ІV г.о. и др./В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и е изложил съображения защо счита,че е неоснователно.
Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 24.11.17г.по гр.дело № 480/17г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.