3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. С., 5.08. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3839/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 127 от 27.04.2015 г. на Апелативен съд – Б. по ч.гр.д. № 105/2015 г., с което е потвърдено определение от 03.07.2014 г. по гр. д. № 7396/2012 г. на Софийския градски съд. С посоченото определение е върната исковата молба на М. Д. Д. от [населено място] срещу Р. С., Т. К. и Е. С., на основание чл. 130 ГПК.
Недоволен от определението, жалбоподателят М. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от ВАК, го обжалва в срок, като счита, че същото е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че обжалваното определение e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на искова молба, с което се прегражда производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на жалбоподателя М. Д. Д. срещу трима съдии от Окръжен съд – Кюстендил за обезщетение от непозволено увреждане, в резултат на постановен от тях съдебен акт по гр. д. № 794/2011 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България е регламентиран функционален имунитет на магистратите, като е изключена наказателната и гражданската им отговорност за действия, извършени по повод и във връзка с разглежданите от тях дела и тъй като в случая с предявения иск се търси гражданска отговорност на съдии за постановен от тях съдебен акт, ангажирането на личната им отговорност е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. В представеното от частния касатор изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Не са посочени материално и/или процесуалноправни въпроси, които обуславят решаващите изводи на съда, въпреки че с разпореждане от 16.06.2015 г. на въззивния съд на жалбоподателя са дадени подробни указания за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формално посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/, който е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало /ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е поставен от касатора. В изложението на практика се сочи, че въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят навежда общи оплаквания, които не са относими към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, следва да се приеме, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая по заявената искова претенция срещу действащи магистрати с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие постановено определение по гражданско дело, въззивният съд е приложил точно законa, съгласно действителния му смисъл, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В този смисъл в съдебната практика не е налице противоречие, че когато ответниците по иска се ползват с функционален имунитет и не се касае за вреди, причинени от действия, излизащи извън рамките му, предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като изключването на гражданската отговорност е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането му срещу посочената категория лица, във връзка с техните действия и актове.
С оглед направеното искане за преюдициално запитване до Европейския съд за разглеждане на делото от друг равен на ВКС по степен съд в друга държава членка, следва да се посочи, българският съд прави преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото /чл. 628 ГПК/, какъвто не е настоящият случай. Останалите оплаквания в частната касационна жалба, касаят неотносими към производството по чл. 288 ГПК основания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 127 от 27.04.2015 г. на Апелативен съд – Б. по ч.гр.д. № 105/2015 г., по частна касационна жалба вх. № 6738 от 09.06.2015 г. на М. Д. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :