О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 485
София, 08.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3106/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Софийският университет „Св. К. О.” е обжалвал въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 318 от 08.10.2014 г. по гр.д.№ 543/2014г. в частта, в която е потвърдено решението на Балчишкия районен съд № 80 от 07.05.2014г. по гр.д.№ 250/2013г.
Ответникът Държавен културен институт „Културен център „Двореца” [населено място] – е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради съобразяването на задължителната практика на ВКС по поставените от касатора в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси.
Министерство на културата – трето лице помагач, също изразява становище в писмения отговор, че липсват основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Държавен културен институт „Културен център „Двореца” [населено място] против С. университет „Св.К. О.” насрещен установителен иск за собственост , Добричкият окръжен съд е приел следното: С решение № 543 от 30.05.2007 г. по гр.д.№ 466/2006 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е признато за установено по отношение на Министерство на културата и Държавния културен институт „Културен център „Двореца” [населено място], че СУ „Св.К. О.” е носител на правото на ползване и управление върху сградите, описани в 15 от Акт за публична държавна собственост № 604/1998г. – оранжерии и складове в имот кадастрален № 1 /стопански двор/. Впоследствие с решение № 309 от 14.05.2010 г. , М. съвет е предоставил на основание чл. 15, ал.2 З. безвъзмездно управлението на поземлен имот- публична държавна собственост, с идентификатор 025087.157 по КККР с площ от 183 488 кв.м., на Министерство на културата за нуждите на Държавния културен институт „Културен център „Двореца” [населено място] . Със следващо решение № 218 от 07.04.2011г. поради отпаднала потребност, е отнето правото на управление върху земята и тя е предоставена за управление на С. университет „Св.К. О.” за организиране на учебна дейност . Правните изводи на съда са, че решение № 309 /2010 г. на Министерския съвет има характер на правен акт с прекратяващо действие относно правото на управление на С. университет „Св.К. О.” върху сградите в имота. Изрично постановяване на отнемането на имота не е било необходимо, защото то се включва имплицитно в решението за предоставянето му за управление на друг правен субект . Издаденият акт за предоставяне управлението на процесната сграда на „Културен център „Двореца” [населено място] следва влязлото в сила решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 466 / 2006 г. и поради това зачетените с това решение права , не се обхващат от времевите предели на силата на пресъдено нещо. По тези съображения съдът е приел, че правото на управление на С. университет „Св.К. О.” върху процесната сграда е прекратено, а предявеният положителен установителен иск от „Културен център „Двореца” [населено място] е основателен.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси дали представлява управлението на държавни имоти и вещи , предоставено на ведомство по чл. 15 З. самостоятелно вещно право, което е допустимо да се защитава с иск по чл. 108 ЗС и дали е допустим иск за собственост да се води от едно ведомство срещу друго, са от значение за делото и е налице общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК. За да се допусне касационното обжалване обаче, е необходимо да са налице и останалите кумулативни предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК. По поставените правни въпроси, свързани с тълкуването на чл. 14 З. има практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил. С решение № 6 от 01.06.2011г. по гр.д.№ 833/2009г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че държавните ведомства, които упражняват правото на държавна собственост съгласно чл. 14 ал.3 З. се явяват процесуални субституенти на държавата и те могат да защитават правото на държавата чрез собственически иск. Точно това е приел и въззивният съд в обжалваното решение, поради което не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани , а на третото лице-помагач не се дължат съобразно чл. 78 ал. 10 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 318 от 08.10.2014 г. по въззивно гражданско дело № 543/2014г. в обжалваната пред ВКС част, с която е потвърдено решението на Балчишкия районен съд № 80 от 07.05.2014г. по гр.д.№ 250/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: