О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 08.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 326 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] срещу определение от 21.05.2010 г. по гр. дело № 312/2007 г. на С. градски съд, с което е изменено решението, постановено на 27.05.2008 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъден [фирма] – сега с наименование [фирма] и [фирма] да заплатят на А. Н. Т. сумата 720 лв. разноски на осн.чл.64,ал.1 ГПК/отм./. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което молбата, подадена от ищцата от 30.04.2010 г. за присъждане на разноски по делото да се остави без уважение.
В писмен отговор в срока по чл. 276,ал.1 ГПК ответницата по частната жалба А. Н. Т., чрез адв. М. В. е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Третото лице помагач [фирма][населено място] в писмен отговор е изразил становище за основателност на частната жалба.
Ответникът по жалбата [фирма][населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./ е изменил постановеното решение от 27.05.2008 г. по гр.дело № 312/2007 г., като е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 720 лв., направени пред първоинстанционния и въззивен съд. Определението е постановено по подадена молба от ищцата А. Т. на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./, постъпила в С. градски съд на 30.04.2010 г. Съдът е приел, че молбата е допустима – постъпила е в двумесечния срок, предвиден в чл.192,ал.4ГПК/отм./ и по същество основателна, като е взел предвид приложените по делото доказателства за направени разноски в хода на делото.
Изводите на въззивния съд за допустимостта и основателността на молбата за присъждане на разноски в полза на ищцата А. Н. Т. са правилни.
С решение от 27.05.2008 г. по гр.дело № 31282007 г. на С. градски съд е отменено решението от 17.04.2003 г. по гр.дело № 13837/2002 г. на С. районен съд и вместо него е осъден [фирма][населено място] и [фирма][населено място] на осн. чл.109 от ЗС по иска на А. Н. Т. да премахнат за своя сметка от сградата на [улица] поставените от тях електроразпределителен шкаф и електромерно табло. Със същото решение са осъдени ответниците да заплатят на ищцата А. Т. сумата 15 лв. разноски по делото на осн.чл.64,ал.1 ГПК/отм./. Въззивното решение е постановено след повторно разглеждане на делото, тъй като с решение от 06.02.2007 г. по гр.дело № 2613/2005 г. на ВКС е отменено решение от 07.09.2004 г. по гр.дело № 3359/2003 г. на С. градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Въззивното решение е влязло в сила на 12.04.2010 г., когато с решение № 20/12.04.2010 г. по гр.дело № 3514/2008 г. на ВКС I г.о. го е оставил в сила.
Молбата на ищцата А. Т. за присъждане на разноски по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ е постъпила в С. градски съд на 30.04.2010 г. – в двумесечния срок, предвиден в текста на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ и поради това същата е допустима. Ищцата е поискала присъждане на разноски по делото с оглед изхода му, направени пред първата и въззивна инстанция на осн.чл.64,ал.1 ГПК/отм./. Искане за присъждане на разноски е било направено и при разглеждане на делото от първата и въззивна инстанция преди постановяване на всяко от решенията.
Видно от приложените доказателства пред първоинстанционния и въззивен съд – договори за правна защита – общо изплатената сума за първа и въззивна инстанция за адвокатска защита е 480 лв., заплатеният депозит за вещо лице е общо 180 лв. и заплатената сума за държавна такса общо 60 лв. – или ищцата е направила разноски в общ размер на сумата 720 лв. за първа и въззивна инстанция. В този размер и с оглед изхода на спора молбата за присъждане на разноски е основателна, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 21.05.2010 г. по гр.дело № 312/2007 г. на С. градски съд, с което е изменено решението, постановено на 27.05.2008 г. по същото дело в частта за разноските, като са осъдени [фирма][населено място] и [фирма][населено място] да заплатят на А. Н. Т. сумата 720 лв. разноски на осн.чл.64,ал.1 ГПК/отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: