О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр.София, 30.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N217 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. К. П. срещу решение от 30.10.2009г. по гр.д. № 150/2009г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и чл.225 КТ. Жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да седопусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 22.10.2008г. по гр.д. №25343/2007г. на Софийски РС, е отхвърлил исковете на С. К. срещу МБАЛСМ “П” ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и чл.225 КТ, като е признал за законно уволнението, извършено със заповед №2481/ 01.11.2007г. на основание чл.328, ал.2 КТ, не я е възстановил на заеманата отпреди уволнението длъжност “управител на аптека” и не й е присъдил обезщетение. Въззивният съд е приел, че на 25.09.2007г. е сключен договор за възлагане управлението на изпълнителен член на Съвета на директорите с Д. Р. и трудовото правоотношение на ищцата-жалбоподател е било прекратено с предизвестие на основание, което е приложимо само по отношение на лицата от кръга на ръководството на предприятието. Съдът е приел, че на нея е било възложено ръководството на структурно звено от болницата-арг. от чл.75 Закона за лечебните заведения, поради което ищцата е служител от ръководството на предприятието и уволнението и е законно на посоченото в заповедта основание.
В изложението си жалбоподателката за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно за точното тълкуване на понятието „ръководство на предприятието“, които е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 02.05.2001г. по гр.д. №7442/2000г. на Софийски РС, което е неотносимо към спора, тъй като касае прекратяване трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, решение от 30.06.2003г. по гр.д. №2052/2001г. на ВКС, в което е прието, че работодателят може да ползува специалния ред за прекратяване на трудовото правоотношение, само ако е сключен нов договор за управление, възлагащ му нов мандат.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като материалноправният въпрос, от значение за изхода на спора, за точното тълкуване на понятието „ръководство на предприятието“ по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Не е налице противоречие със задължителти тълкувателни решения, с които се разрешава по общ, абстрактен начин правен проблем и които да са израз на общо регулиране на правната норма.
Не е налице и другото сочено от жалбоподателката основание за допускане на касационното обжалване, а именно противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата-чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Изводите на въззивния съд са направени именно в съответствие и с приложгеното към жалбата решение на състав на ВКС. Основанието на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовите правоотношения от работодателя с предизвестие е приложимо само по отношение на лицата от кръга на ръководството на предприятието, като в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ (Изм. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) е изяснено понятието „ръководство на предприятието“. С това законодателят е определил този специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието. В конкретното дело съдът е направил извод, че жалбоподателката попада в кръга на лицата, които съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ са определени като „ръководство на предприятието“ и същата не представя друго влязло в сила решение на съд, в който същият въпрос да е разрешен в противоречие с даденото разрешение в обжалваното решение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В Кодекса на труда свободата за подбор на новите ръководни служители в предприятието е обусловена не само от промяна на лицето, на което е възложено управлението чрез сключен нов договор за управление, а и от качеството на лицето, което следва да бъде уволнено. В съдебната практика и в правната теория е наложено разбирането, че това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели, поради което не се налага чрез тълкуване да се търси точния смисъл на закона. В случая не е налице неясна правна норма, която следва да бъде изтълкувана чрез допускане на касационното обжалване, нито е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена поради промяна в обществените отношения налагащи създаване на нова такава.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2009г. по гр.д. № 150/2009г. на Софийски градски съд, по жалба на С. К. П., на основание чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: