О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 415 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. А. И. и В. А. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 12.12.2008г. по гр.д. №1718/2004г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите следва ли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и в частта,касаеща ответник по иска,който не е подал въззивна жалба,необходимо ли е след съдебно решение,постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ за бъде издадено ново решение на ПК и скица към него,за да се приеме,че е завършен фактическият състав на възстановяване на собствеността,за предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделски земи,които са застроени,както и за допустимостта на гласните доказателства за установяване законността на строеж.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. А. Я. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 12.12.2008г. по гр.д. №1718/2004г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от Б. А. И. и В. А. Б. срещу Д. А. Я. и А. Д. Х. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху северната част с площ около 600кв.м. от УПИ * в кв.41 по плана на гр. С.,м.”в.з. Симеоново-Драгалевци”,целият с площ от 1320кв.м.
Прието е,че Б. А. И. и В. А. Б. не се легитимират като собственици на процесния имот, въпреки,че в полза на техния наследодател А със съдебно решение от 25.05.1998г. по гр.д. №9024/95г. на СРС,47 състав е възстановена собствеността върху 504кв.м.,представляващи имот пл. №2955, к.л. 736 по плана на София от 1950г.,понастоящем северната част от УПИ *,тъй като процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е приключила-след постановяване на решението по гр.д. №9024/95г. не е издадено решение на ПК /сега ОСЗ/, която е единственият орган,компетентен да извърши възстановяване на собствеността,като не е издадена и скица. По поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос е прието че липсата на решение на ПК /ОСЗ/ и скица сочи на незавършеност на фактическия състав,а оттам и невъзможност на лицата,поискали възстановяване на собствеността да се легитимират като собственици на този имот.
Прието е също така,че е налице и пречка за възстановяване на собствеността,тъй като имотът е застроен законно и включен в строителните граници на населеното място.
Във връзка с подържаната теза,че по въпроса за правомощията на въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния по отношение и на двамата ответници при подадена въззивна жалба само от един от тях съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1284/09.09.1994г. на ВС, ІV ГО по гр.д. №1919/93г.,което обаче поставя на разглеждане съвършено различен въпрос,а именно за преклудиране на незаявените от страна на ответника възражения и в този смисъл не е налице твърдяното от касаторите противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
В подкрепа на твърдението,че е налице противоречиво разрешаване на въпроса дали е необходимо след съдебно решение,постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ да бъде издадено и ново решение на ПК/ОСЗ/,както и скица към него с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1903/28.02.2002г. на ВАС,ІІ отделение,с което е прието,че съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ,с което се отменя отказът на ПК за възстановяване на собствеността и се признава право на възстановяване на имота в стари реални граници,не решава спора за собственост между заявителя и третото лице,който подлежи на разглеждане по общия исков ред,като до разрешаването на този спор е налице пречка за попълване на кадастъра с признатия за възстановяване имот. Това решение поставя на разглеждане съвършено различен въпрос,свързан с наличието на предпоставките за попълване на кадастралната основа по реда на ЗКИР, който освен това е разрешен по друг съдопроизводствен ред и не касае нито естеството на спора по настоящето дело,нито разрешените в този спор материалноправни въпроси.
Представено е и определение №565/01.08.2005г. по ч.гр.д. №536/2005г. на ВКС,ІV ГО,в което е прието,че в производство по чл.108 ЗС с предмет земеделски земи е допустимо да се разглежда възникнал спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към миналия момент на кооперирането на земята в ТКЗС, тъй като от него зависи разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент. Разрешеният с това определение въпрос обаче е различен от въпросите,които са разгледани в обжалваното решение. Следва да се отбележи,че в настоящия случай поставеният от касаторите въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която решението за възстановяване на собствеността следва да бъде придружено със скица, особено когато имотът се намира в урбанизирана територия и за възстановяването на собствеността са необходими удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ.
Неоснователен е и доводът за разрешаването на въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността в противоречие с дадените в т.2 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС указания. Дадените в ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС указания,касаещи приложението на разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ, са изцяло съобразени от въззивния съд, доколкото в случая е прието,че е налице изключение по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ,тъй като имотът е застроен към 01.03.1991г. и строежът е законен.
По въпроса за допустимостта на гласните доказателства за установяване законността на извършен строеж с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №537/22.08.1989г. по гр.д. №500/89г. на ІІІ ГО на ВС,с което е прието,че в оценителното производство по ЗТСУ не са допустими свидетелски показания за установяване,че строежът е законно извършен. В случая обаче не е налице пълна идентичност на разглежданите хипотези,тъй като изводът на съда за законността на строежа е основан на изслушаната експертиза и наличните строителни книжа,а не на показанията на свидетелите,като освен това е установено,че останалите строителни книжа не се съхраняват.
Не е налице разрешаване на поставените от касаторите въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.12.2008г. по гр.д. №1718/2004г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Б. А. И. и В. А. Б. касационна жалба вх. №6962/18.02.2009г.
Председател:
Членове: