О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр.София, 04.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 297/2009 година
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. кооперация „Р” със седалище с. Б., общ. Смолян срещу въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 636/18.12.2008 г. постановено по в.гр.д. № 732/2008 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоистанционното решение на Смолянския районен съд № 408/18.07.2008 г. п по гр.д. № 231/2008 г., с което е уважен предявеният иск по чл.58 ЗК и са отменени решенията на Общото събрание на кооперацията проведено на 12.03.2008 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в нарушение на процесуалната разпоредба на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, кредитирал е избирателно някои от тях, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че просрочието от един или два дни при връчването на поканата за събранието на 5-ма член кооператори не представлява съществено нарушение и не е порок, който е ограничил правата им за присъствие на събранието и не влияе върху законосъобразността на взетите решения.
В допълнителното изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основания за допустимост на касацинно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК като поддържа, че е налице съдебен акт, постановен без да са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, което води до неговата необоснованост. Навежда доводи, че поставеният процесуален въпрос свързан с приложението на чл.188, ал.1 ГПК е решаван противоречиво от съдилищата е и от значение на правилното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба В. Р. Ф. от с. Б., обл. Смолян поддържа становище, че не са налице сочените снования за допускане на касацинно обжалване, а по същество -направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници по касационната жалба К. В. К. от с. Д., М. П. Я. от с. О. и М. Т. К. от с. Баните не ангажират становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид сочените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение на решаването на възникналия между страните спор, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение на точното прилагане на закона за развитието на правото. Поставеният правен въпрос следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяването на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от конкретната преценка на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на районния съд, с което е уважен предявеният иск по чл.58 ЗК и са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 12.03.2008 г. редовно годишно Общо събрание на ответната кооперация. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е нарушена процедурата по свикването на събранието, тъй като не е спазен предвидения в устава и императивната норма на чл.16 ЗК 14-дневен срок за връчване на покана по отношение на петима от членовете на кооперацията, факт който се признава и от самия касатор в касационната жалба. Посочено е, че императивното изискване на закона и устава за отправянето на писмена покана най-малко 14 дни преди деня на провеждане на събранието е създадено с цел да се охранят интересите на член-кооператорите и да обезпечи възможността да се подготвят, евентуално да осигурят защитата си в случай на засягане на правата им. При тези фактически данни съдът е направил извода, че очевидното нарушение на посочените императивни изисквания на закона във връзка с процедурата на свикване и провеждане на събранието води до незаконосъобразност на взетите решения и представлява основание за отменяването им в от съда.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, предвид изложеното в касационната жалба и с оглед предмета на спора, в случая материалноправният въпрос, то който зависи крайния изход на делото е дали неспазването на срока по чл.16, ал.1 ЗК на отправената покана за насроченото Общо събрание представлява основание за отмяна на взетите решения. По така поставения материалноправен въпрос, обаче, не са налице условията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е обосновал доводи, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС нито е посочил решения, на които според него обжалваното решение противоречи. Липсва посочване и съответно – представяне на влезли в сила решения на други съдилища обективиращи противоречиво решаване на въпроса, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Твърдяните процесуални нарушения на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ изразяващи се в необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства довела според касатора до необоснованост на решението фактически са пороци отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка представените към жалбата решения по приложението на чл.188 ГПК/отм./ в случая са неотносими.
Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 636/18.12.2008 г., постановено по в.гр.д. № 732/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/ИВ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: