7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С., 12.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3058 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5547/29.ІV.2013 г. на [фирма] със седалище е адрес на управление в [населено място] градище, [община], подадена против въззивното решение № 92 на Старозагорския ОС, ТК, от 18.ІІІ.2013 г., постановено по т. д. № 1021/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 8 на РС-Чирпан от 25.ІV.2012 г. по гр. дело № 485/2011 г. С последното, постановено в особеното исково пр-во по чл. 362-364 ГПК, е бил уважен иск на [фирма]-гр. П., област Т. с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – посредством обявяването за окончателен на предварителен договор от 12.І.2011 г., съдържащ обещанието на касатора за продажба на недвижим имот в [населено място], [община], представляващ дворно място с пространство от 750 кв.м., УПИ ХІІ-175 от кв. 9 по подробния устройствен план на това село с неуредена улична регулация и ведно с построените в терена жилищна сграда и стопански постройки, срещу заплатената от купувача цена в размер на 5 050 (пет хиляди и петдесет) английски лири.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му не само в нарушение на материалния закон, но и при допуснати от състава на Старозагорския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира неговото обезсилване и прекратяване на делото, респ. касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск по чл. 19, ал. ЗЗД да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на всички разноски, направени от касатора по водене на делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и на съдилищата в страната” по седем правни въпроса както следва:
1./ Дали когато предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД е бил сключен от името на търговско д-во /юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, но от лице без представителна власт, приложение намира чл. 301 ТЗ или следва да се прилага чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
2./ Дали без да е налице изрично решение на едноличния собственик на капитала за разпореждане с недвижим имот, може да бъде уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, когато негов предмет е било обещанието за прехвърлянето на същия имот?
3./ Допустимо ли е въззивната инстанция с решението си по делото да препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд, без въобще да излага свои собствени?
4./ Достатъчно ли е отправянето на покана от мнимо представлявания до другата страна за обявяване на договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД за окончателен, без изрично волеизявление за потвърждаване на сключения предварителен договор, за да може да се счете за надлежно потвърждаването на действията на лице без представителна власт?
5./ Допустимо ли е предявяването на иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако в него не се съдържат съществени уговорки за окончателния договор?
6./ Намира ли приложение чл. 301 ТЗ при сключен предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД за продажба на недвижим имот от името на търговско д-во /юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, но от лице без представителна власт, когато няма решение на собственика на капитала за разпореждането?
7./ Достатъчно ли е да се посочи единствено фирменото наименование на търговско д-во /юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, за да бъде то в достатъчна степен индивидуализирано?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П., [община] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство в размер на сумата от 2 053.62 лв. – съгласно приложените списък по чл. 81 ГПК и т. нар. договор за правна помощ от 21.V.2013 г. Инвокирани са доводи, че търговецът касатор не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешение в обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Старозагорския ОС, настоящата касационна жалба на [фирма] – [населено място] градище, [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По оплакването на касатора за порок на атакуваното въззивно решение пи смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Това оплакване е било въведено с довод на [фирма], че „ищецът не е страна по сключения предварителен договор, респ. не притежава активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД”. В тази връзка въззивната инстанция е преценила като правилни съображенията на първостепенния съд за наличие на института на водене на чужда работа без пълномощие /по чл. 61и чл. 62 ЗЗД/, но решаващият й извод е бил основан върху приложимостта на законовата презумпция по чл. 301 ТЗ. Следователно не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение на Старозагорския ОС да е процесуално недопустим съдебен акт, от която да произтича задължение за ВКС да го допусне до касационен контрол.
По 7-те правни въпроса в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора по делото и е обусловил решаващите изводи на съда по това дело. На първия от релевираните в изложението на касатора 7 правни въпроса Старозагорският ОС е отговорил положително, изхождайки от данните, че в случая страни по процесния предварителен договор са търговци и затова е приложима законовата презумпция по чл. 301 ТЗ. Ето защо невярно е поддържаното в тази връзка от касатора твърдение за противоречие на обжалваното въззивно решение по този въпрос с практиката на ВКС. Напротив, съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 3/15.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 3/2013 г.: „Решение на Общо събрание на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на д-вото или вещно право върху него, сключена от представляващия д-вото орган (управител/управители)”. В равна степен констатацията, че обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, се отнася и до въпросите с пор. №№ 2, 4 и 6 от изложението към касационната жалба – при ясната разпоредба на чл. 147, ал. 2 ТЗ, предвиждаща че едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание.
Въпрос № 3 е с хипотетичен характер, защото въззивната инстанция е изложила свои мотиви към обжалваното решение, а тъй като с него е било потвърдено първоинстанционното, тя е препратила към неговите мотиви по реда на чл. 272 ГПК, но само „в частта” относно наличието на елементи от фактическия състав на института на водене на чужда работа без пълномощие. Същата констатация се отнася и до въпрос № 5, щом в мотивите на атакуваното въззивно решение Старозагорският ОС е приел, че в случая е налице „валиден предварителен договор, който съдържа уговорки относно същественото съдържание на договора за покупко-продажба – съгласие, основание, предмет и цена”.
В заключение, при ясната легална дефиниция на чл. 7, ал. 1 ТЗ не се обосновава приложно поле на касационния контрол в нито една от хипотезите по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и с формулирания в изложението на касатора въпрос № 7: относно „достатъчността” на фирменото наименование на търговец за неговото индивидуализиране като участник в оборота.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това, касаторът [фирма] ще следва-на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2 053.62 лв., представляваща платен хонорар за един адвокат във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 92/18.ІІІ.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, ТК, постановено по т. д. № 1021/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] градище, [община], област Стара З. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Т., [улица], СУМА в размер на 2053.62 лв. (две хиляди и петдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща платен от последното хонорар за един адвокат във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3058 по описа за 2013 г.