О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 18.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 24/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. М. Н. чрез процесуален представител адвокат Н. М. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав № 742/10.05.2012 г., постановено по гр. д. № 142/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Н. против [община] искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД за сумата 11 069.93 лв.-дължима по договор за правно обслужване от 16.06.1999 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.003 г. до окончателното й изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 132.21 лв.-лихва за забава в плащането на главницата и с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, І-4 състав в отхвърлителната част за солидарното осъждане по горните искове на Министерство на земеделието и храните, Общинска служба по земеделие /поземлена комисия/-гр. В. и И. М. М. от [населено място].
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на процесуални правила, непълнота на доказателствата и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се решението да се прогласи за нищожно или да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, както и за събиране на доказателства, което ищцовата страна е поискала с въззивната жалба. Алтернативно, след отмяна на въззивното решение ВКС да се произнесе по същество на спора като уважи предявените искове с присъждане разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа: 1. че е налице грубо противоречие с константна практика на ВКС по Р. 234/23.02.2001 г. по гр. д. № 1225/2000 г., ВКС, V г. о. и Р. 2224/18.12.1084 г. по гр. д. № 1120/1984 г., ВКС, ІІ г. о. в смисъл, че предложените от ищеца правни квалификации не са обвързващи за съда; 2. в противоречие с константна практика на ВКС въззивният съд е игнорирал основни доказателства по делото, а други е изопачил и тълкувал превратно с цел да обоснове неверен правен извод с позоваване на решения на съдебни състави на ВКС, Наказателна колегия по н.о.х.д. и препращане към раздел ІV от касационната жалба; 3. Съдебният състав не е изпълнил задълженията си по чл. 121, ал. 11 от Конституцията на РБ и чл. 236, ал. 2 ГПК и не е мотивирал постановеното решение, не е обсъдил доводите от исковата молба, писмена защита, въззивна жалба и възражение срещу въззивни жалби на ответниците, с което е нарушена константна практика на ВКС в посочени съдебни решения на състави от ГК на ВКС; 4. Въззивният съд грубо е извратил и изопачил правни норми на международното право, на правото на Европейския съюз и на националното право, за да избави ответниците-деликвенти от гражданската им деликтна отговорност; 5. въззивният съд е игнорирал практически всички събрани по искане на ищцовата страна повече от 108 писмени и гласни доказателства ; 6. налице се основанията по чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./ и на чл. 13, ал. 1 ГПК /отм./ за отвод на въззивния съдебен състав според практика на ВКС, НК, по н.о.х.д.; ІІІ. Налице са материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, както следва: 1. При сключен договор за текущо правно обслужване и договори за правна защита и съдействие от председателя на Поземлена комисия, съобразно предоставената му представителна власт с чл. 14, ал. 9 ЗСПЗЗ /редакция, действаща през периода 1998 г.-2007 г. кой правен субект /юридическо лице/ е длъжен да заплати договореното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата; 2. Когато договорите за текущо правно обслужване са сключени от председателя на Поземлена комисия и Кмета на общината в качеството му на законен представител на общината възникват ли задължения за заплащане на адвокатско възнаграждение, договорени солидарно и за двамата възложители; 3. Длъжен ли е възложителят /клиент/ по договора за адвокатски услуги да възстанови направените от адвоката разноски по делата, по които клиентът е страна /държавни такси, депозити за вещи лица, транспортни разходи/; 4. При договорения с чл. 4 от процесния договор падеж за изплащане на дължимите възнаграждения и при липса на възражения от ответниците за неизпълнение на възложените по договора задачи има ли правомощия въззивния съд да не присъди изплащането на дължимото обезщетение; 5. Представлява ли касационно отменително основание неправомерния отказ на въззивния съд да събере доказателства, поискани от ищцовата страна с въззивната жалба. Към изложението са приложени копия от посочените съдебни актове.
За ответниците по касация Министерство на земеделието и храните, Община-В., Областна дирекция „Земеделие”-Шумен и И. М. М. не са изложили становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид изложението към касационната жалба, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на материалноправен и/или процесуално правен въпрос в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнително основания за това.
В конкретния случай с въпросите, посочени с раздел І на изложението са приповторени оплаквания от касационната жалба за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на жалбите.
Твърденията в раздел ІІ на изложението не обосновават основанието за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е налице в случаите, при които правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Въпросите, поставени с раздел ІІІ от изложението не са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснен с т. 4 от цитираното тълкувателно решение, според който разглеждането на съответния правен въпрос би допринесло да промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, при непълнота, неяснота или противоречие в нормативната уредба.
Въпросите, поставени с раздел ІІІ от изложението не съответстват с решаващите правни изводи на въззивната инстанция, с които е обоснован поставеновения отхвърлителен резултат по отношение на ответниците в процеса.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав № 742/10.05.2012 г., постановено по гр. д. № 142/2012 г. по касационна жалба от ищеца Н. М. Н. чрез процесуален представител адвокат Н. Х. М., съдебен адрес: [населено място], област Шумен, [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: