4
т. д. № 50368/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 486
София, 19.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 53421/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. – лично и в качеството й на законен представител на [фирма], чрез пълномощника им адв. Т. С., против решение № 90/31.08.2016 г. по в. т. д. № 208/2015 г. по описа на АС-Бургас, с което е потвърдено решение № 17/02.06.2015 г., постановено по т. д. № 9/2015 г. на ОС – Ямбол, с което е прието за установено по отношение на [фирма] и М. И. Д., че дължат на [фирма] по запис на заповед от 15.04.2013 г. сума в размер на 22 000 щатски долара, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1514/04.09.2014 г. по ч. гр. д. № 2381/2014 г. по описа на РС-Ямбол.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон, противоречие на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ При проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може ли, упражнявайки служебното начало, за първи път да приложи императивна материалноправна разпоредба, прилагането на която не е обезпечено в първата инстанция, след като нормата е създадена в обществен интерес; трябва ли непременно жалбата да съдържа такова оплакване; ако за прилагането на тази императивна материалноправна разпоредба е необходимо събиране на доказателства, които се събират служебно от съда –следва ли въззивният съд служебно да събере тези доказателства, дори в случай, че ВЖ не съдържа подобно оплакване?; 2/ В случай на мотивирано оплакване във ВЖ за допуснати от първата инстанция нарушения на императивната уредба относно доклада по делото и даването на съответните указания от първоинстанционния съд, въззивната инстанция дължи ли указания на страните с оглед попълването на делото с относимите факти и доказателства за тях, които те са пропуснали да посочат пред първата инстанция поради отсъствие на доклад, непълен или неточен доклад, или липса на указания, непълни или неточни указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път пред въззивната инстанция?
3/ Ако въззивната жалба съдържа оплакване, че релевантен за делото факт е погрешно установен от първата инстанция или че същата е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила, или че решението й е необосновано, необходимо ли е въззивникът да поиска назначаване на експертиза и да определи въпросите й, или това може да бъде направено служебно от въззивния съд. Твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие на възприетото в Т Р № 1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/2014 г. на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който се излагат съображения, че подадената жалбата по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Претендира разноски.
При проверка за допустимостта на касационната жалба ВКС, І г. о., в настоящия си състав констатира следното:
Апелативен съд-Бургас се е произнесъл като втора инстанция по предявения от [фирма] срещу настоящите жалбоподатели М. И. Д. и [фирма] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца по запис на заповед от 15.04.2013 г. сумата от 22 000 щ. д., за която е издадена заповед за изпълнение № 1514/04.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2381/2014 г. по описа на РС-Ямбол. Посочил е, че за първи път във въззивното производство е направено възражение за нищожност на записа на заповед поради противоречие с чл. 535, т. 6 ГПК, което съдът е счел за недопустимо, тъй като е направено при забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК. Произнесъл се е във връзка и с другите възражения, а именно относно активната процесуална легитимация на [фирма], предвид обстоятелствата, че дружеството е сменило наименованието си. Приел е, че записът на заповед не е нищожен, поради липса на каузално правоотношение, тъй като представлява абстрактна сделка, а евентуално каузално отношение подлежи на доказване, само ако е въведено твърдение за наличие на такова, а при липсата на спор за липсата на каузално отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, както е в случая, кредиторът не дължи доказване на друга сделка, предвид наличието на абстрактната. По отношение на направените възражения във връзка с действителността на авала, съдът е приел, че съгласно чл. 484, ал. 2 ТЗ същият е породил правното си действие. С тези мотиви АС-Бургас е потвърдил първоинстанционното решение и е приел вземането на [фирма] срещу [фирма] и М. И. Д. за установено.
Не са налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси се отнасят до процесуалните действия на съда относно допускането на исканата експертиза, както и изпълнението на задължението да се разпредели доказателствената тежест във връзка с направените възражения относно валидността на процесната запис на заповед в първоинстанционното производство. За да постанови обжалваното решение АС-Б. е приел, че направеното доказателствено искане е преклудирано на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, въпреки това изрично е посочил, че обстоятелството относно поправката на датата на падежа на записа на заповед е ирелевантно относно нейната валидност. Взел е предвид, че законът изисква наличието на дата като задължителен реквизит на менителничния ефект и няма значение дали същата е била коригирана впоследствие. Следователно решението на съда е обусловено от така направения извод за валидността на записа на заповед, а такъв въпрос не е поставен от касаторите в настоящото производство.
Вторият процесуален въпрос също не обуславя общо основание за допускане касационна проверка. Въззивният съд дължи даване на указания по направените доказателствени искания в първата инстанция, когато изготвения от нея доклад е непълен. Касаторите обосновават твърдението за липса на произнасяне по този въпрос с това, че в исковата молба са твърдяли, че записът на заповед страда от пороци във формата, но са посочили само един от тях, но въпреки това съдът е бил длъжен в доклада по делото да дадени пълни указания за разпределяне доказателствената тежест и събиране на относимите доказателства при.
Съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест съобразно твърдяните от страните факти и обстоятелства. В отговора на исковата молба са наведени твърдения относно валидността на издадения запис на заповед от дружеството-ответник, представлявано от Д. и авалирането й нея като физическо лице. Съдът ги е обсъдил в доклада по делото и е разпределил доказателствената тежест съобразно това. Възражение за поправка на датата на запис на заповедта е направено едва във въззивната жалба, което законосъобразно е прието за преклудирано и не е обсъждано.
В заключение повдигнатите въпроси не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на общо основание е достатъчна предпоставка за недопускането на касационно обжалване във връзка с подадената жалба, без да бъдат разглеждани допълнителните основания за това.
При този изход на касационното производство ответникът по касация има право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90/31.08.2015 г. по в.т.д. № 208/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и М. И. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: