О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С. 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4149/2017 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №8976 от 14.08.2017 г. на Е. Д. М., [населено място], срещу разпореждане от 31.07.2017 г. по ч. гр. дело №1655/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 6069/31.05.2017 г. срещу определение от 07.04.2017 г. по ч. гр. дело №1655/2017 г. на САС, с което е потвърдено определение от 20.09.2016 год. по гр. дело № 11368/2016 г. на СГС.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С разпореждане от 07.06.2017 г. на Е. М. са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности: да представи екземпляр от жалбата, приподписана от адвокат, освен ако няма придобита юридическа правоспособност, за която следва да представи удостоверение; да представи адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред ВКС, както и точно и мотивирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изрично е указано на жалбоподателя, че искането му за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение с влязло в сила определение, потвърдено от въззивната инстанция, както и че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок, частната жалба ще бъде върната обратно.
Горните указания са съобщени на молителя на 16.06.2017 г. В указания едноседмичен срок от получаване на съобщението нередовностите не са отстранени.
Правна помощ е била поискана от Е. М., но с влязло в сила определение от 13.12.2016 г. по гр.д. № 11368/2016 г. на СГС, ГО, І-4 състав, е оставена без уважение молбата му за допускане на правна помощ за осъществяване на правна защита против определение от 20.09.2016 г. по горното дело, с което е върната подадената от него искова молба на основание чл. 130 ГПК. П. определение е потвърдено от въззивната инстанция с определение № 1112/30.03.2017 г. по ч. гр. дело № 1234/2017 г. на САС. В последното определение е прието, че предоставянето на правна помощ в случая е неоправдано поради изискванията на разпоредбите на чл.24, т.1 и т.2 ЗПП. Според тях правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3, т.е. включително и при случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, не се предоставя:
1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;
2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима;
Дадените от САС указания за това, че няма законова възможност за предоставяне на правна помощ и за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, не са изпълнени в срок от настоящия жалбоподател. Междувременно същият е упълномощил адвокат по делото и към настоящия момент очевидно интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ.
Ето защо правилно въззивният съд е върнал частна касационна жалба на Е. Д. М. с вх. № 6069 от 31.05.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.07.2017 г. по ч. гр. дело №1655/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия М. Р..
Не споделям становището, че частна жалба вх.№.6069/31.05.17 срещу определение от 7.04.17 по ч.г.д.№.1655/17 на САС правилно и законосъобразно е била върната, респективно че атакуваното пред ВКС разпореждане от 31.07.17г. на САС за връщането й следва да бъде потвърдено.
Частната касационна жалба е била върната поради неизпълнение на дадени на жалбоподателя указания за представяне на екземляр от жалбата, приподписан от адвокат /освен ако страната няма юридическа правоспособност – в който случай трябва да представи удостоверение за това обстоятелство/, пълномощно за този адвокат и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Същевременно, още в самата частна касационна жалба /стр.19 гръб по г.д.№.1655/17 на САС/ жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена правна помощ съгласно чл.21 от Закона за правната помощ – именно за приподписване на жалбата му пред ВКС предвид изискванията на чл.284 ал.2 ГПК – като е посочил и предпочитан адвокат с оглед разпоредбата на чл.25 ал.5 ЗПП. По това искане въззивният съд не се е произнесъл – не е постановил изричен акт, с който предоставя или отказва да предостави така исканата правна помощ, и който, в случай на отказ, би могъл да бъде обжалван. Считам, че съдът е дължал такова отделно произнасяне независимо от обстоятелството, че по направено с исковата молба искане за правна помощ вече е бил постановен отказ на първоинстанционен съд, потвърден от въззивна инстанция.
Това е така, тъй като от една страна законът не препятства подаване на нова молба за правна помощ във връзка с обжалване на последващ съдебен акт. От друга страна, обстоятелствата, при които се иска предоставяне на правна помощ на този етап, са съществено различни от тези, при които е заявено и отказано първоначалното искане; различни са и последиците за страната в случай на отказ. Докато непредоставянето на правна помощ на фаза искова молба или частна жалба срещу първоинстанционно определение за прекратяване на производството не би препятствало сезирането на първа и въззивна инстанция, респективно произнасянето им по подадена лично искова молба и въззивна жалба /каквато е и разглежданата хипотеза – две инстанции са постановили актове във връзка с допустимостта на предявената претенция/, то отказ за предоставяне на правна помощ на фаза касационна жалба би довел до невъзможност за сезиране на касационен съд /тези различия са били отчетени и в определението на САС /№.1112/30.03.18 по г.д.№.1234/17/, с което е бил потвърден отказът на СГС /с определение от 13.12.16/ да предостави правна помощ след връщането на исковата молба и прекратяване на производството /с определение от 20.09.16г./ – който е изложил и мотиви, че в случая не се касае за хипотеза на предоставяне на правна помощ с оглед обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК пред касационен съд и на този етап интересът на правосъдието не изисква участие на адвокат/.
Новото искане за предоставяне на правна помощ, съдържащо се в частната касационна жалба, е направено с оглед изрично предвидено в закона изискване за редовност на касационните жалби – да бъдат приподписани от адвокат и да съдържат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК – при неспазването на което страната се санкционира с връщане на касационната жалба. Касае се за необходимост от задължително участие на адвокат /при условие, че жалбоподателят не разполага с юридическа правоспособност, правото му на свобода е ограничено (изтърпява наказание „лишаване от свобода” в затвора) и не разполага с достатъчно средства по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК предвид освобождаването му от държавна такса/, чиито правоспособност и правни познания биха били от съществено значение въобще за отнасянето на спора до касационен съд и за произнасянето на такъв по подадената жалба.
При тези обстоятелства въззивният съд е следвало да се произнесе по новото искане за правна помощ, респективно връщането на частната касационна жалба поради неизпълнение на указания във връзка с изискването на чл.284 ал.2 ГПК без да е налице такова произнасяне е преждевременно и незаконосъобразно. П. ангажиране от жалбоподателя на процесуален представител при условията на безплатно представителство не променя горния извод.
Съдия:
М. Р.