О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 486
София, 19.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1495/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и А. С. Г. срещу въззивно решение № 2330 от 16.12.2013 г. по гр.д.№ 2499/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 1547/2011 г. от Софийски градски съд, 1 г.о., 17 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма], [населено място] за разликите над 28 000 лв. за първия и над сумата 32 000 лв. до предявените им размери от по 120 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие на 08.02.2008 г. смърт на Е. Г. С. – съпруга на първия и майка на втория касатор.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по следните значими за делото правни въпроси: 1./ Как следва да е доказано твърдяно от ответника – застраховател съпричиняване от страна на пострадалото лице, при положение, че вината на извършителя е установена с влязла в сила присъда; 2./ Какъв би бил размерът на съпричиняването, при положение, че водачът на МПС е допуснал нарушение на съответните правила за движение по пътищата; 3./ Какъв е справедливият размер на обезщетението в настоящия случай и 4./ „При горепосочените условия, ако се приеме, че е налице съпричиняване, допустимо ли е съдът да приеме, че същото превишава 50%” се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По втория касаторите се позовават на Решение № 227 от 12.09.2011 г. на ВКС по т.д.№ 1020/2010 г., ІІ т.о., в което по сходен казус ВКС е приел 50 % съпричиняване, а не 2/3, както е определено със сега обжалваното решение, а по първия и третия въпрос – на влязло в сила решение, постановено по предявения от тях иск по чл.200 КТ срещу работодателя, с което е прието за недоказано възражението за принос на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат, а исковете им са уважени в размер на 90 000 лв. за първия и за 100 000 лв. за втория касатор.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството им на наследници – съпруг и дъщеря на починалата Е. С. при ПТП на 08.02.2008г., виновно причинено от водача на товарен автомобил „И.“ / влязла в сила присъда по нохд № 1659/ 2008 г. на СГС/, ищците имат право на справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели по повод смъртта на наследодателя си, в размер на 70 000 лв. на съпруга и 80 000 лв. на дъщерята. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието – 37 г., степента на родствена близост между нея и двамана ищци, съществувалите помежду им отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, преживеният от ищците психически стрес и понесените от тях мъки и страдания от загубата на близкия им човек, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на произшествието. Изхождайки от разбирането за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, съдът е преценил, че с оглед на всички посочени обстоятелства посочените сучи са достатъчни, за да възмезди всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди, като приел за неоснователни за разликите до 120 000 лв.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Първият от въпросите в изложението, отнасящ се до начина на доказване на съпричиняването е зададен във връзка с видеозаписи, които не са представени по делото, въпреки че въз основа на тях е основано заключението на автотехническата експертиза относно механизма на настъпилото ПТП. Този въпрос се поставя за първи път с касационната жалба, оплакване за неправилно процедиране от първоинстанцинния съд не е правено във въззивната жалба и по него не е взето отношение с обжалваното решение. Изложеното налага извода, че въпросът не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК и това изключва необходимостта от обсъждане на сочената от касаторите допълнителна предпоставка по т.1 от цитираната разпоредба.
Неоснователни са доводите на касаторите, че произнасянето на въззивната инстанция по формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗ, са решени в отклонение от практиката на ВКС. Независимо че така поставени, въпросите безспорно са от значение за изхода на делото, но в случая не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Определянето на съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат, така и на размера на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства и тяхната преценка, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата указания за значимите критерии при приложение принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Що се касае до правилността на тази преценка, оплакванията в жалбата не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, нито пък те биха могли да се квалифицират като основания за допускане на обжалването.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите разноски за производството-юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2330 от 16.12.2013 г. по гр.д.№ 2499/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Г. С. и А. С. Г. да заплатят на [фирма] разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: