О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 412 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по две частни жалби, подадени от Л. А. М. и А. Л. М.. С частна жалба № 6022 от 26.01.2011г. се иска отмяна на определение от 30.12.2010г. по въззивно гр.д.№ 5336/2010г. на СГС, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх.№ 94097 от 27.12.2010г. против постановеното въззивно решение на основание чл. 280, ал.2 от ГПК. С частна жалба вх.№ 19388 от 07.03.2011г. се обжалва определение от 15.02.2011г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменението на решението в частта за разноските.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, тъй като обжалваемият интерес следва да се преценява сумарно, като се събере цената на обективно съединените искове, а разноските следва да се присъждат само ако са действително направени.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна. Първата жалба е против определен, преграждащо развитието на делото, а втората е против определение, за което изрично се предвижда възможност за обжалване в чл. 248, ал.3 от ГПК., поради което съдът преценява като допустими и двете жалби, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Тези жалби не са частни касационни жалби, тъй като обжалваните определения са постановени от СГС и ВКС действа като втора инстанция.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
Касационна жалба № вх.№ 94097 е подадена от ищците Л. А. М. и А. Л. М. на 27.12.2010г. при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г., съгласно пар.26 от ЗИДГПК./ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./. Съгласно тази редакция не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.. Касационната жалба е подадена на 27.12.2010г. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Цената на иска за парични вземания е стойността на вземането, което се претендира. Видно от исковата молба, всяка от претенциите на ищците е под 5000 лв. Претендира се неустойка по договор с размер на 2542,58 лв., лихва за забава върху нея в размер на 1041,78 лв., наемна цена в размер на 1950 лв. и лихва върху нея в размер на 1634 лв. При съединяване на искове цената с оглед подсъдността и допустимостта на касационно обжалване не се определя от сбора на цените на отделните искове а се преценява за всеки иск по отделно. Това е така, защото ако всеки от исковете се предяви отделно, той няма да подлежи на касационен контрол, респективно няма да обоснове друга родова подсъдност.
Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв., подадената касационна жалба на 27.12.2010г. е недопустима на основание действащата към момента на подаването и норма на чл. 280, ал.2 от ГПК, поради което правилно е върната от СГС. Частната жалба против определението от 30.12.2011г. е неоснователна.
Подадената от другата страна Г. Н. Н. в качеството му на [фирма] касационна жалба № 3359/17.01.2011г. е върната също на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, поради което са неоснователни доводите за неравно третиране на страните по делото по отношение на обжалваемостта.
За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е мотивирал с това, че иска за неустойка е уважен изцяло за по 1271,29 лв. от общо претендираните 2542,58 лв., но е отхвърлен за мораторна лихва в размер на 1041 лв. и за сумите по евентуалните искове за наемна цена в размер на 1950 лв. и за лихва върху нея в размер на 1634,30 лв. При присъждане на разноските, съдът е отчел, че ответникът е направил и доказал такива в размер на 589 лв., а ищците са доказали разноски само в размер на 247 лв. Размера на присъдените суми, дължими от и на всяка от страните е съобразен със съразмерната част за която исковете са уважени, респективно отхвърлени и нормата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Всяка от страните има право на разноски съобразно уважената част от иска за ищеца и съобразно отхвърлената част от исковете за ответника. И в двата случай се изхожда от направените от всяка от страните разноски до доказания по делото размер. Ответникът е направил разноски в по-голям размер, защото освен адвокатския хонорар в размер на 200 лв. пред РС е представил договор за правна помощ пред втората инстанция за сумата 350 лв. и за внесена държавна такса за обжалване в размер на 39 лв. Няма основание за намаляване на договорените адвокатски възнаграждения, тъй като те не са прекомерни с оглед цената на всеки от исковете. Предвид изложеното, частната жалба против определението от 15.02.2011г. е неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 30.12.2010г. и определение от 15.02.2011г и двете постановени по въззивно гр.д.№ 5336/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: