О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 23.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3414/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6666 от 22.06.2016 г. от Н. В. В., чрез адв. В. В. от АК – Р. срещу определение № 679/02.06.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 937/2015 г., с което е отхвърлено искането на Н. В. В. за допълване на решение № 116 от 18.03.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр. д. 937/2015 г. в частта за разноските.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК, намира, че то подлежи на касационно обжалване пред ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, допустима е и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, тъй като в срока по чл. 80 ГПК от страна на жалбоподателя или неговия пълномощник не е направено искане за присъждане на разноски до приключване на последното заседание във въззивното производство, а такова искане е направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това е така, но съдът не може служебно да се произнася по отговорността на страните за разноски. Искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-рано от ищеца с исковата молба, а от ответника най-рано с отговора на исковата молба, но не по-късно от приключване на устните състезания по арг. на чл. 80 ГПК. В случая видно от данните по делото и протокола от проведеното на 15.01.2016 г. съдебно заседание, няма заявено искане за присъждане на разноски, единствено е представен договор за правна помощ. С подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба от пълномощника на жалбоподателя е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноските, но доколкото искането за присъждане на разноски е направено след законоустановения срок, то искането е неоснователно. Съгласно въведения с чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Релевираните от жалбоподателя оплаквания в частната жалба относно правото на страната на разноски съгласно чл. 38 ЗАдв са неотносими, доколкото при наличие на установени в процесуалния закон преклузивни срокове, за тяхното спазване съдът следи служебно и след изтичането им процесуалните действия се считат за неизвършени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 679/02.06.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 937/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :