2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
С., 23,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 461 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Дойка Б. и Л. Д. от С. против определение № 2052/16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1661/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава определение от 2.06.2010 г. по гр.д. № 577/2007 г. на СГС, с което се оставя без уважение искането по чл.116 ГПК-отм. за увеличение размера на иска.
Ответното по частната касационна жалба Д.-Общо застраховане ЕАД-С. е подало отговор, че същата е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпреки изрично дадените указания, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се представя молба до Софийски АС с обръщение към върховни касационни съдии, в която се твърди, че “Пловдивски ОС се е произнесъл от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК в нарушение на материалния закон”. Цитира се Директива 2005/14/ЕО по отношение на ЗГО относно използването на МПС, като се посочват размери на обезщетение при смърт.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
В случаят въпросът не е за самият размер на обезщетението, а за допустимостта на поисканото увеличение. С обжалваното определение е прието, че претенцията за неимуществени вреди е строго лична и затова при смърт на ищеца делото може да продължи от неговите наследници, но без да може да бъде изменян иска по размер и страни. По този въпрос няма доводи за допускане на касационно обжалване и съобразно изложеното в т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Частният жалбоподател не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от частния жалбоподател, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 2052/16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1661/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: