О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3297 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу решение № 1262 от 11.06.2014г. по т.д № 1153/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 10.07.2012г. по т.д. № 5213/ 2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне на подадената от жалбоподатела молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма], на основание неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
В касационната жалба се сочи,, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивното решение е постановено след връщане на делото от ВКС за разглеждане на спора от друг състав на апелативния съд по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на кредитора по чл.625 ТЗ. Дадени са указания за поставяне на допълнителна задача на икономическата експертиза относно установяване на фактите за размера и изискуемостта на задълженията на ответното дружество, размера и кога са извършени плащания по тях и кога е настъпила изискуемостта на вземанията на длъжника и каква част от същите е събрана.
При повторното разглеждане на спора въззивният съд е приел, че въпреки, че молителят е активно легитимиран по молбата по чл.625 ТЗ /има изискуеми вземания по търговски сделки в размер общо на 13 720,34 лева – навла, установени с влязло в сила решение/, не е налице втората предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност – състояние на неплатежоспособност, съответно на свърхзадълженост. Въззивният съд е направил този извод въз основа на анализ на финансовото състояние на длъжника посредством имуществената му и капиталовата структура и краткосрочната и дългосрочната перспектива на дружеството. Посочено е, че към 31.12.2013г. имуществото на дружеството се състои изцяло от краткотрайни активи, формирани само от вземания на дружеството в размер на 285 000 лева. Пред 2011г. са възникнали вземания в размер на 171 000 лева от предоставени заеми на физически лица по силата на устни договори за заем без уговорен падеж, поради което вземанията са изискуеми от деня на възникването им. Към 31.12.2013г. анализът на капиталовата структура сочи, че собственият капитал е над 25 % – около 45 % от общия капиталов ресурс, което се счита за средна капиталова структура, като следва да се има предвид, че използването на дълг над определено ниво е изгодно, тъй като нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи капитал обикновено е по-висока отколкото лихвения процент на кредитите, които са получени. Във връзка с преценка на ликвидността / относителната способност на длъжника да трансформира краткотрайните си активи в парични средства и своевременно да изпълнява краткосрочните и текущите си задължения/ са използвани абсолютни и относителни икономически показатели. Към 31.12.2013г. краткосрочните задължения на ответника са в размер на 169 000 лева, а краткотрайните активи в размер на 285 000 лева, поради което нетният оборотен капитал, представляващ разликата между тях, е положителна величина. По отношение на възможността за реализиране /ликвидността и събираемостта/ на краткотрайните активи, представляващи само вземания, решаващият състав на апелативния съд е взел предвид, че вземанията спрямо общите му активи са представлявали: към 31.12.2009г. – 42,75 %, към 31.12.2010г. – 22,02 %, към 31.12.2011г. – 92.66 %, към 31.12.2012г. и 31.12.2013г. – 100%, като на 29.12.2011г. спрямо ответника са наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК, чрез наложен запор върху банковите сметки на ответника до размер на сумата от 813 297,56 лева, който запор е отменен едва на 12.09.2013г. въз основа на решение на административния съд от 22.05.2013г. и постановление на главния публичен изпълнител от 12.09.2013г. От изложеното е направен извод, че причината за липса на събиране на вземанията на ответника за периода след края на 2011г. до края на 2013г. е именно налагането на предварителните обзпечителни мерки, които не само сериозно са възпрепятствали дейността на длъжника, а по същество са спрели извършването й, видно от данните за приходите и разходите за 2012г. и 2013г. До 2011г. е налице намаляване на относителния дял на вземанията от общите активи – от 42,75 % до 22.02% /през 2011г. са възникнали нови вземания в размер на 192 000 лева/, поради което е прието, че вземанията до 2011г. са се събирали регулярно и при липсата на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, стойността на всички вземания е взета предвид при изчисляване на коефициентите за ликвидност, които към 31.12.2013г. са 1.6894 – обща, 1.6864 – бърза и 0 – незабавна и абсолютна ликвидност, сочещи на възможността да се изплатят всички краткосрочни задължения. Анализирана е и дълготрайната платежоспособност на дружеството чрез коефициента на автономност – 0.6864 при базов от 0.33, като съотношение на собствения към привлечения капитал. С оглед оценката на имуществената и капиталовата структура на длъжника, краткосрочната и дългосрочна платежоспособност е благоприятна, като водещият коефициент на обща ликвидност и този на финансова автономност са над нормата. Дружеството към 31.12.2013г. има отрицателен финансов резултат, а коефициентите на рентабилност, изразяващи съотношения между реализирани доходи и направени разходи или използвани активи, са отрицателни величини, което говори за наличие на затруднения в дейността на длъжника към посочения период, логично следствие на наложените за период от около две години предварителни обезпечителни мерки върху вземания на ответника на стойност 813 000 лева, отменени впоследствие като незаконосъобразни. Въз основа на това е изведено, че въпреки, че длъжникът е спрял изискуемите си плащания към молителя, дължими по търговски сделки, затрудненията му са временни и същият разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Допускането на касационното обжалване е обосновано от жалбоподателя с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, включени в предмета на спора и от значение за формиране на решаващата воля на съда: „/1/ Указанията на касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона, с оглед релевантните факти по конкретния спор, задължителни ли са за съда при повторното разглеждане на делото?; /2/ Наложената обезпечителна мярка представлява ли пречка за осъществяване на дейността на търговеца, да събира вземанията си, както и да погасява задълженията си и обуславя ли преценка на съда за временния характер на затрудненията и наличието на достатъчно имущество, за да отхвърли молбата на кредитора по чл.631 ТЗ?”. Касаторът релевира допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
Процесуалноправният въпрос за приложението на чл.294 ГПК не е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е изпълнила указанията, съдържащи се в решението на ВКС за допускане на експертиза за установяване на посочените от ВКС факти, като крайните изводи на решаващия състав са предпоставени от преценката на доказателствата и направените въз основа на това фактически, а от там и правни изводи, чиято правилност не може да се преценява в селективната фаза на касационното производство. Вторият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Отговорът на въпроса е обусловен от конкретните факти по делото, а именно от спецификата на предварителната обезпечителна мярка – запор върху всички банкови сметки и то на голяма стойност, водеща изначално до невъзможност да се оперира със сумите по тези сметки за период почти от две години, дори ако вземанията бяха събрани, съпоставката на извършеното от търговеца събиране на вземанията му преди и след налагането на обезпечителната мярка, спецификата на неговата дейност във връзка с отдаване на заемни средства, посочената липса на равенство между непредприети действия за събиране на вземанията с оглед запора и несъбираемост на същите. Доколкото отговорът на въпроса е предпоставен от обсъждането на конкретните обстоятелства по делото, той не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав не обсъжда релевираните допълнителни селективни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1262 от 11.06.2014г. по т.д № 1153/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.