О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 26.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 829 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1781/19. 08. 2016 г., по т.д.№ 5411/2015 г., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1519/18.09. 2015 г., по т.д.№ 5525/2013 г. е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 44 888.48 лв., представляваща цена на куриерски услуги и застрахователни премии по договор № 78252 / 27.09.2012 г. за осъществени в периода м.декември 2012 г. –м. март 2013 г. куриерски услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26. 09.2013 г. до окончателното и изплащане и са присъдени деловодни разноски, съобразно уважената искова претенция.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че за визирания в исковата молба период ищцовото търговско дружество е изпълнило възложените му куриерски услуги по договора от 27.09.2012 г.. Счита, че същият е изграден от въззивната инстанция без да бъдат съобразени и обсъдени възраженията на ответника за непредставена му, съобразно договорните клаузи, документация за всички осъществени пратки, за липса на постигнато между страните съгласие, че възложените на ищеца услуги са изпълнени точно – качествено и в посочения срок, както и за значението на последния, предвид характера на процесния договор на фикс сделка. Несъгласие жалбоподателят изразява и с разпределената от решаващия състав доказателствена тежест на страните в процеса, оспорвайки приетото от Софийски апелативен съд признание на вземанията на ищеца. Позовава се на отсъствие на ангажирани по делото доказателства за изрично направено в тази насока волеизявление от негова страна, както за конкретния размер на същото, така и за основанието, на което е дължимо.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Позовавйки се отново на твърдяните пороци на въззивния съдебен акт и на правомощията на въззивната инстанция на съд по съществото на спора поддържа, че „неизпълнението на задълженията на въззивния съд да обсъди и извърши проверка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението си е безспорно основание на допускането на касационното обжалване”.
Като израз на въведеното противоречие със задължителната практика на ВКС и на съществуващото противоречие в съдебната практика са цитирани решения на ВКС по чл.290и сл. ГПК: № 261 от 05. 06.2015г., по т.д.№ 2857/2013 г. на І т.о. и № 9 от 10.09.2010 г. , по т.д. № 150/2009 г. на ІІ т.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е оспорил основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. При условията на евентуалност възразява и срещу въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно уредбата на касационното обжалване по действащия ГПК достъпът до касационен контрол, уреден в чл. 280, ал. 1 ГПК като факултативен, а не задължителен, се предпоставя от произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните селективни основания, установени с чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.
Според задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния изход на делото.
В случая касаторът не само не е формулирал значим въпрос на материалното и/ или процесуално право, който отговаря на горепосочените критерии, по отношение на който следва да се преценяват едновременно поддържаните от него селективни основания по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, но такъв правен въпрос не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от изложените в касационната жалба твърдения и доводи, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, доколкото при обосноваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване жалбоподателят всъщност се позовава отново на допуснато нарушение на материалния закон при преценка на елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД и на несъобразяване на процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК относно възложената на страните доказателствена тежест, с оглед правното основание на предявения иск.
Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в разглеждания случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като правилността на отделните изводи на въззивния съд, съдържащи се в обжалваното решение, с оглед твърдяните в касационната жалба пороци при изграждането им, поради допуснатото нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила е неотносима към формалните основания за достъп до касационно обжалване – различни от касационните основания по чл. 281 ГПК. При отсъствие на изискуемата се обща главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество само на това основание, поради което поддържаните допълнителни селективни критерии, не подлежат на обсъждане– арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът, че в случая последните са и недоказани. Освен, че едновременното им наличие е обективно невъзможно, тъй като при формирана задължителна практика на ВКС по приложението на конкретна законова разпоредба липсва основание за съществуване на противоречие в съдебната практика относно приложението и, то цитираната в тази вр. практика на касационната инстанция, изразена и в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствения материал по делото и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма е изцяло съобразена от Софийски апелативен съд при постановяване на обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба. Именно в съответствие с правомощията си на съд по съществото на спора решаващият състав на въззивния съд се е произнесъл и по основателността на предявената искова претенция, след като е отменил частично съдебния акт на СГС, приемайки го за частично неправилен. В изпълнение изискването на чл.236, ал.2 ГПК е обсъдил подробно и всички ангажирани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наред с доводите и възраженията на страните, вкл. възражението на ответника за неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца за м.декември на 2012 г., но е отрекъл последните като неоснователни. Що се касае до обосноваността на така изградените правни изводи и правилността на преценката на ангажираните доказателства, които всъщност жалбоподателят оспорва, те, както се посочи- по-горе, дори и при основателност на оплакването на жалбоподателя, са пороци – ирелевантни за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос, свързан с последиците на надлежно отправено от длъжника изявление за прихващане и относимостта на последното към признаване на претендираното от кредитора вземане, жалбоподателят не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК,нито в съдържанието на касационната си жалба, поради което отсъства процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по същия, независимо от релевантността му за постановения краен правен резултат.
При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, но само ако е доказано реалното им извършване от страната, каквито доказателства в случая не са представени. Приложените в тази вр. ф-ра № 678/03.04.2017 г. и преводно нареждане от 03.04.2017 г. на [фирма] удостоверяват единствено, че „С.”АД е извършило плащане на сума от 600 лв. на адв. Т. К., но не, че същата тази сума е адвокатско възнаграждение във вр. с производството по т.д.№ 829/17 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС. Извод за характера на платената сума от 600 лв. не би могъл да се направи и от приложеното по делото пълномощно, доколкото в съдържанието на последното въобще отсъстват каквито и да било данни за уговорено възнаграждение и неговия конкретен размер.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1781 /19.08.2016 г., по т.д.№ 5411/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: