О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 26.08.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 394 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. Й. Ч. от гр. С., приподписана от адв. И, против определение № 91 от 7 април 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 137 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено разпореждане № 89 от 20 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 454 по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г., с което въззивната жалба на С. Ч. против решение № 546 от 29 декември 2008 г. по същото гражданско дело, е върната като подадена след изтичането на срока за обжалване.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – съдът не е обсъдил доводите в частната жалба против разпореждането на районния съдия, в които се поддържа, че характерът на реализираната пред него процедура е излязъл извън рамките на установените правила за бързото производство, като са нарушени правилата на чл. 312 ал. 1 т. 1, чл. 312 ал. 1 т. 3, чл. 312 ал. 2, чл. 315 ал. 1, чл. 315 ал. 2 от ГПК; след като съдът изрично не е указал, че се касае за бързо производство, то въззивната жалба следва да се подаде в двуседмичния срок според чл. 259 ал. 1 от ГПК; съкратеният срок за произнасяне и обжалване е лишил страната от правото на обжалване. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване са поставя процесуалноправният въпрос, макар и не дословно формулиран, приложим ли е срокът за обжалване по смисъла на чл. 315 ал. 2 от ГПК в случай, че трудовият спор е разгледан в нарушение на правилата, установени за бързото производство. Допускането до касационен контрол се претендира на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответникът МВР не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че посочените в чл. 310 от ГПК от 2007 г. искове се разглеждат по бързото производство независимо от волята на ищеца поради по-високата си степен на обществена значимост; връчването на решението по бързото производство няма значение за началото на течението на срока за обжалване, защото то се прави не с оглед правото на страните да обжалват решението, а с оглед правото им на защита; в процесния случай правилото на чл. 315 ал. 2 от ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл в деня, в който е било обявено, че ще се произнесе и от този ден тече срокът за обжалване, който е пропуснат от частната жалбоподателка.
Частната жалбоподателка е предявила искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото в едно съдебно заседание и е обявил, че ще произнесе решението си на 29 декември 2008 г. На посочената дата решението на първостепенния съд е обявено. В него изрично е отразено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от постановяването му. Така е отбелязано (“решението подлежи на обжалване, както е посочен в него”) и в съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на частната жалбоподателка на 6 януари 2009 г. Въззивната жалба е подадена на 19 януари 2009 г.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставеният процесуалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело. Атакуваното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като не е налице неяснота, която да налага произнасянето на ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяването на практиката.
Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК се предпоставя от характера на предявените искове и няма нужда съдът да обявява на страните реда, по който трудовият спор ще бъде разглеждан. При осъществени нарушения на процесуалните правила за бързото производство, те могат да бъдат ценени в рамките на инстанционното разглеждане на спора. Дори и такива да са допуснати от съда обаче, те не могат да станат основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл. 315 ал. 2 от ГПК, предвиждаща момента, от който започва да тече срока за обжалването на съдебното решение. Ето защо касационният съд в настоящия си състав счита текста на закона за ясен и не намира причина за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол, тъй като разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито до развитието на правото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 91 от 7 април 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 137 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: