2
определение по гр.д.№ 1122 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 29.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1122 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Т. и Г. Д. Н. срещу решение № 339 от 20.11.2017 г. по в.гр.д.№ 556 от 2017 г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено изцяло решение № 212 от 14.08.2017 г. по гр.д.№ 638 от 2017 г. на Районен съд- Бяла Слатина и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Й. Д. Т. и Г. Д. Н. против Ц. М. Ц. и М. М. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на [населено място], м. „Край село“ с площ от 26,600 кв.м., представляваща имот с идентификационен № 063014 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници: имот № 063030- собственост на К. В. П., имот № 069015- собственост на Е. Т. Т., имот № 200542- собственост на кметството на [населено място], имот № 063011- собственост на кметството на [населено място], имот № 063016- собственост на В. И. Т. и имот № 063019- собственост на [фирма].
В касационната жалба се твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е очевидно неправилно и че противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС /решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 2427 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба Ц. М. Ц. и М. М. Ц..
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от ищците установителен иск за собственост върху земеделска земя с площ от 26,600 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“К. с.“, представляваща имот № 063014 по плана за земеразделяне на селото, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че тяхната майка Т. Ц. и впоследствие те са осъществявали фактическата власт върху процесния имот с намерението да го своят през необходимия съгласно чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Според съда, от събраните по делото доказателства било установено, че имотът е съсобствен между страните, като съсобствеността е възникнала по наследяване от общия на ищците и на ответниците наследодател Ц. И. М. (починал 1936 г.) и реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ищците са наследници на дъщерята на Ц. М.- Т. (Т.) Ц., а ответниците са наследници на сина му М. Ц.. Прието е, че тъй като правото на собственост върху имота е възстановено на всички наследници на Ц. М. с решение № 00008 от 16.03.2000 г. на Поземлена комисия- [населено място], издадено в изпълнение на влязло в сила решение от 15.10.1998 г. по гр.д. № 207 от 1996 г. на Районен съд- [населено място] по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с което е настъпила индивидуализацията на имота по площ, местонахождение и граници, най-ранният момент, от който наследодателката на ищците Т. Ц. е могла да установи самостоятелно владение върху имота, е датата на издаване на решението на поземлената комисия- 16.03.2000 г. и поради това да смъртта й през 2009 г. не е изтекла предвидената от закона давност. Приет е за недоказан началният момент на установяване на владението, оттам и времевия му период, а също и неговите елементи- упражняване на фактическата власт изключително за себе си непрекъснато, трайно, явно и спокойно. За периода след смъртта на Т. Ц. е прието, че имотът се е ползвал от всички съсобственици, видно от представения от ответника Ц. Ц. и сключен от него договор за аренда на имота. Тоест, според въззивния съд, не било доказано майката на ищците Т. Ц. да е упражнявала постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение върху спорния имот, което владение да е продължено от нейните наследници.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на това решение:
1. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК очевидната неправилност на решението се аргументира с необоснованост на изводите на въззивния съд за началния момент на установяване на фактическата власт върху имота (най-рано с индивидуализацията му с решението на поземлената комисия по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост), за неговата неустановеност и за липсата на изискуемите елементи на придобивната давност. Според касаторите, в нарушение на правилата на правната логика е прието, че от значение за началото на установяване на владението е моментът на индивидуализацията на имота; че изводите на въззивният съд относно неустановеността на началния момент на фактическата власт почива на неправилния анализ на събраните гласни доказателства; че в нарушение на логическите правила е прието за успешно проведено насрещното доказване от страна на ответниците за съвместно владеене на имота.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
Сочените от касаторите пороци на съдебният акт не покриват критериите на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС в действащата й редакция и съобразно вложения в нея смисъл за наличието на елементите на придобивната давност. Изложените от касаторите аргументи за необоснованост на изводите на съда относно началния момент на владението съобразно наличните доказателства, са за пороци на съдебния акт, произтичащи от неправилното възприемане на фактическата обстановка и неправилен анализ на доказателствата и по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване.
2. Не е налице и второто посочено от касаторите основание за допускане на касационното обжалване- чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Приетото в обжалваното решение не противоречи на посоченото решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 2427 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. В това решение на ВКС е прието, че съгласно чл.266 ГПК пред въззивният съд е допустимо да бъдат събирани нови доказателства само когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни, чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от първоинстанционният съд нарушение на процесуални правила. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е допуснал за разпит свидетели на основание чл.266, ал.3 ГПК- тъй като е счел, че тези свидетели не са били разпитани от първоинстанционния съд поради допуснато от него процесуално нарушение. Действително, въззивният съд не се е мотивирал какво точно процесуално нарушение, според него, е допуснал първоинстанционният съд, но предвид твърденията във въззивната жалба очевидно е приел, че процесуалното нарушение на първоинстанционния съд се изразява в лишаването на ответниците Ц. Ц. и М. Ц. от възможност да доведат свидетелите и да ангажират други доказателства: поради разглеждането и приключването на делото в съдебното заседание на 15.08.2017 г., за което Ц. Ц. и М. Ц. са били призовани в нарушение на чл.56, ал.3 ГПК /на 14.08.2017 г., по-малко от една седмица преди съдебното заседание/, именно за което заседание съдът е дал последна възможност на страните да ангажират доказателства.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 20.11.2017 г. по в.гр.д.№ 556 от 2017 г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.