О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 29.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2869 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 17542 от 11.Х.2018 г. на „Корпоративна търговска банка” АД-София (в несъстоятелност), подадена чрез синдиците й Д. и М. против определение № 2835 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ-ти с-в, от 20.ІХ.2018 г., постановено по т. д. № 4084/2018 г., с което е била оставена без уважение частна въззивна жалба на кредитната институция срещу издадено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционно разпореждане № 10189/2.VІІІ.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-2, по т. дело № 1110/2017 г.: за връщане на исковата молба на банката настоящ частен касатор в частта й по предявения иск срещу В. Б. С. от София за осъждането му да заплати на кредитната институция сума в размер на 7 545 589.27 евро, като обезщетение за причинените й от него в качеството му на „администратор” (по см. на § 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за банковата несъстоятелност) имуществени вреди, настъпили в резултат от сключването на 23.VІІІ.2013 г. с „Риск Инженеринг-Д” ЕООД-София на договор за банков кредит, сумата по който е била предоставена без учредяване на обезпечения в полза на банката и е останала неиздължена.
Оплакванията на банката частен касатор са както за необоснованост, така и за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на САС, поради което чрез своите двама синдици тя претендира касирането му и постановяване на определение от настоящата инстанция, с което делото да бъдело върнато на първостепенния съд – „за продължаване на съдопроизводствените действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с това свое прекратително определение САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Следва ли съдът да изчерпи всички законоустановени начини за връчване на съдебни книжа по делото на ответника или не, при формиране на преценката му дали да разреши връчване на същите да се извърши по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, каквото е било искането на ищеца?”;
2./ „Следва ли съдът да определи срок на съответния съдебен изпълнител, в пределите на който същият да извърши връчването на съдебните книжа по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК?”;
3./ „При разрешено от сезирания с И.М. съд връчване на съдебните книжа по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, задължен ли е този съд да констатира по делото резултата от така проведеното връчване, при формирането на преценка дали са изчерпани всички законоустановени начини за връчване на съдебни книжа по делото на ответника, както и при преценката дали с9а налице предпоставките за прекратяване на производството по делото по отношение на издирвания ответник?”
Отделно и независимо от горното, според синдиците на банката настоящ частен касатор, атакуваното определение на САС било очевидно неправилно, т. е. касационният контрол следвало да се допусне в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД-София (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК, Софийският апелативен съд е приел, че в изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 3 ГПК служебно са били събрани сведения за адресната регистрация на ответника С. и след като е било установено, че той не живее на този негов адрес, връчването на съдебните книжа е било прието за редовно /”съобщението се прилага към делото”/, при което първостепенния съд надлежно е указал на банката ищец да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответника. При последвалото неизпълнение на това указание, съставът на САС е констатирал, че исковата молба е била върната на подателя в тази й част, като надлежно е била съобразена практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 250/5.VІІ.2013 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 2268/2013 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съответния съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба на кредитната институция в несъстоятелност, реално не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното в настоящето частно касационно производство определение /вторият въпрос дори е с изцяло хипотетичен характер/. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните допълнителни предпоставки за това /в случая по т.т. 1 и 3 на същия законов текст/.
В заключение, атакуваното определение на САС не е очевидно неправилно. За да е налице такъв квалифициран порок на съдебния акт на въззивния съд, той би следвало да е явно необоснован, или да бил е постановен contra legem /т.е. законът да е бил приложен в неговия обратен смисъл/ или пък – extra legem /т.е. делото да е било решено въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2835 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ-ти с-в, от 20.ІХ.2018 г., постановено по т. д. № 4084/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2