О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 29.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 995 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Х. чрез адвокат Д. К. от АК-П. срещу решение № 470 от 04.12.2017 г. по в.гр.д. № 751/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 321/17.10.2013 г. по гр.д. № 1312/2012 г. на Районен съд Велинград и е уважен предявения иск от А. Г. У., Т. Г. У., Г. А. У. и М. Г. У. против Л. А. У. и К. Ц. Х. /У./, да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариален акт № 105/25.05.2011 г. поради привидност. В нея се съдържат доводи за незаконосъобразност и твърдения, че решението на въззивния съд, постановено след производство по отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а решението е очевидно неправилно – чл.280, ал.2 ГПК.
От А. Г. У., Т. Г. У., Г. А. У. и М. Г. У. и Л. А. У., всичките чрез адвокат И. В. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението съдът е приел, че сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 105/25.05.2011 г. прикрива договор за дарение, което се потвърждава от събраните писмените доказателства и обясненията на страните по чл.176 ГПК. Според въззивния съд, твърденията на неучаствалия в сделката съпруг, че продажната цена е стойността на вложените средства в строителството, не са доказани, поради което не може да се направи извод, че сделката не е привидна, а страните са искали да прехвърлят правото на собственост срещу цена.
При тези мотиви на въззивния съд, в представеното изложение към касационната жалба, касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което не може да се обоснове противоречие със съдебната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е повторил оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е определил релевантните за спора факти и неправилно е възложена доказателствената тежест между страните, тъй като ищците са били освободени от задължението да докажат твърдяната от тях симулация, а на ответницата е възложено да докаже, че волята в нотариалния акт е действителната. Тези съображения са конкретни, но всъщност припокриват касационните доводи в жалбата и имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда по съществото на спора, поради което не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка, мотивите на въззивната инстанция за недоказаност на правнорелевантни факти по делото, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, в което се преценяват само касационните основания за допустимост по конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, какъвто в случая липсва.
Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото постановения акт от съда е израз на предоставената му от закона правораздавателната власт и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 470 от 04.12.2017 г. по в.гр.д. № 751/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.