Определение №486 от 29.6.2012 по ч.пр. дело №429/429 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 486

гр.София, 29.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 429/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. Ц. А., А. К. А. и Л. В. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 51 от 03.02.2012 г. по гр.д.№ 1152/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 198 от 18.07.2011 г. по гр.д.№ 132/ 2011 г. на Видински окръжен съд в частта, в която са уважени предявените от М. Ц. Д., [фирма], против частните жалбоподатели ревандикационен и негаторен иск. Прието е, че цената на тези искове е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като предявеният срещу тях иск касаел помещение с площ 6,36 кв.м., което не съществува като самостоятелен обект и не може да има данъчна оценка, нито е определена пазарна такава. Считат, че при това положение не може да се оправдае извод за наличие на предпоставките по чл.280 ал.2 от ГПК, респективно – че не е имало основание касационната им жалба да бъде оставена без разглеждане. Молят определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – М. Ц. Д., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
М. Ц. Д., [фирма] е предявил срещу Н. Ц. А. и А. К. А. (чиито помагач е Л. В. Д.) искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС (с исковата молба са предявени и други искове, но те са отхвърлени и в тази част решението е влязло в сила). Ищецът твърди, че притежава малко котелно помещение от 6,33 кв.м. в сграда на [улица] [населено място], което ответниците присъединили към свое котелно помещение без основание. Освен това ответниците премахнали съществуваща врата към мазето, присъединили общи части на сградата и изградили върху тях тоалетна, с което пречели на упражняване на правото на собственост на ищците. Поискано е ищците да бъдат осъдени да предадат владението на помещението на ищеца, да премахнат изградената тоалетна и да възстановят вратата към мазето. Видно от приложеното на л.26 от първоинстанционното производство писмо от Направление „Местни данъци и такси” на [община], данъчната оценка на малко котелно помещение 6,33 кв.м. е 1 967,10 лв. Това е и цената на исковете за защита на вещни права по отношение на този имот, съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК.
Въззивно решение, постановено по иск с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 от ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че помещението „малко котелно”, за което ищецът претендира, няма самостоятелна характеристика и не може да има данъчна оценка, нито е определяна пазарна такава. Данъчната оценка е определена от компетентен орган именно за помещението, описано в исковата молба, и по делото са представени писмени доказателства за размера й. Частните жалбоподатели не са повдигнали пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска (съгласно чл.70 ал.1 изр.2 от ГПК те са могли да сторят това най-късно до края на първото съдебно заседание) и такъв въпрос не може да се повдига за първи път пред касационния съд. При приетата в производството данъчна оценка, цената на исковете е под 5 000 лв и въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 51 от 03.02.2012 г. по гр.д.№ 1152/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top