Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 30.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5034 /2015 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 и чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. АД срещу определение № 1569 от 25.06.2015 г. по възз. ч.гр.д. 1080 /2015 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 105 от 23.04.2015 г. по гр.д. № 132 /2014 г. на Царевския районен съд, с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 102 /2012 г. на същия съд с влязъл в сила съдебен акт.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
Насрещната страна [община] твърди в писмен отговор, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274,ал.4 ГПК, т.к. видно от данъчните оценки цената на исковете е под 5 000 лева, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав установи следното :
Обжалваното определение е на въззивен състав, който е оставил без уважение частната жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд.
По делото, производството, по което е спряно, са предявени отрицателни установителни искове за собственост върху недвижими имоти. След изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ бр.50 /03.07.2015 г. въззивното решение по тези искове би подлежало на касационно обжалване, следователно в случая правилото на чл.274,ал.4 ГПК не е приложимо и частната жалба е допустима.
Обжалваното определение на въззивния съд е такова по чл.274,ал.3 ГПК, поради което следва да се извърши преценка дали са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът Е. И. АД е предявил срещу [община] отрицателни установителни искове, че [община] не е собственик на части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], в които части ищецът твърди, че е собственик и стопанисва почивна база – бунгала, кухня, санитарни възли, паркинг и др. Т.е. ищецът не претендира самостоятелни права върху процесните поземлени имоти, а върху изградените върху тях постройки. Ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на отрицателните установителни искове с твърдение, че е собственик на постройките върху тях и с оглед на това на възможността да придобие права върху земята. Същевременно е висящо гр.д. № 102 /2012 г. по описа на ЦРС, образувано по положителен установителен иск на същия ищец срещу същия ответник, че е собственик на същите постройки. По делото е постановено въззивно решение, с което искът е отхвърлен, което не е влязло в сила. следователно въпросът за собствеността върху бунгалата (постройките) е обуславящ за правилното разрешаване на настоящия спор, както и за преценката за допустимостта на отрицателните установителни искове, поради което и в съответствие с ТР № 8 /2012 г. на ОСГКТК на ВКС постановеното от ЦРС определението за спиране на производството по делото поради преюдициалност на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е правилна. А за да има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ищецът трябва да притежава самостоятелно право, което се оспорва, или да се позовава на фактическо положение или да има възможност да придобие права, отричайки правата на ответника. В случая правото на иск е изцяло обвързано с разрешаването на спора относно собствеността на построените в имота бунгала. Ако с влязло в сила решение се отрече правото на собственост върху бунгалата и другите постройки, то не би имало правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове, както е прието с ТР № 8 /2012 г. на ОСГКТК на ВКС.
Частният жалбоподател извежда следните правни въпроси
Изисква ли се изричен титул на собственост върху построеното на ищеца при иск по чл. 10б ЗСПЗЗ; Дали въпросът за собствеността на постройките е обуславящ за предявяването на отрицателния установителен иск за земята или могат да се защитават и фактически състояния Противоречие с ТР № 8 /2012 г. на ОСГКТК на ВКС; При иск за собственост на построеното върху земя със спорна собственост кой иск е преюдициален – искът за собствеността на построеното или искът за собствеността върху земята.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, от изведените въпроси обуславящ е вторият въпрос.
Настоящият състав намира, че въпросът е разрешен в съответствие с установената съдебна практика.
За преценка на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск на първо място значение имат твърденията на ищеца.
В случая, видно от исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на почивна база, която се намира върху земи, за които предявява отрицателните установителни искове, както и че ответникът оспорва правото му на собственост върху постройките.
В. съд, както и първоинстанционният, е приел, че твърдението на ищеца, че е собственик на базата, построена върху земите, има значение за допустимостта на отрицателните установителни искове, че ответникът не е собственик на части от тези земи и го е обсъдил, като е приел, че въпросът за собствеността на сградите има значение както за допустимостта на иска, така и за изхода от спора (за основателността на исковете).
Следователно обуславящият въпрос е разрешен в съответствие, а не в противоречие с приетото в т.1 на ТР № 8 /2012 г. на ОСГКТК на ВКС, че в производството по отрицателните установителни искове ищецът доказва фактите, от които произтича правото му, а при липса на правен интерес, производството се прекратява.
Останалите изведени въпроси, които са и хипотетични, не са обуславящи. първият въпрос е извън твърденията, на които ищецът основава отрицателните си установителни искове, а третият не е обуславящ, доколкото, както беше прието по-горе, обусловеността зависи от фактическите твърдения, на които е основан всеки един от отделните искове.
От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1569 от 25.06.2015 г. по възз. ч.гр.д. 1080 /2015 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.