4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С., 04.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 882 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 2203 от 23.11.2016г. по в.т.д.№ 3932/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 238/2015г. на СОС, касаторът е осъден да заплати на основание чл.266 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД на [фирма], [населено място] сумата 45 701лв.- сбор от неплатени суми по три фактури, издадени на основание договор от 19.05.2015г. за извършване на строително монтажни работи – обновяване на читалище „Светлина”, [населено място], ведно със законната лихва.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска. Твърдението е, че ищецът е приложил единствено фактурите за възнаграждението на изпълнителя, но не и протоколи за приемане на извършената работа, удостоверяващи реалното престиране на договорения резултат. Поддържа се, че в противоречие с разпоредбата на чл.261 ЗЗД е присъдено възнаграждение за изпълнена в отклонение от строителните правила работа, за неизпълнена работа – при недоказан размер на действителната стойност на изпълнението.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. При възражение на възложителя на основание чл.265,ал.2 ЗЗД за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение на договора за изработка, предявено срещу иск с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД за присъждане на възнаграждение за изработеното, недоказването на лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение и неприето разваляне на договора на това основание, установяването на лошо /некачествено/ изпълнение, предпоставя ли присъждане на пълно възнаграждение за изпълненото, без намаляването му в съответствие с неточното изпълнение, ако липсва изрично упражнено от ответника право по чл.265,ал.1 ЗЗД. 2/ Доказва ли получаването на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа и че за нея се дължи плащане. Без да посочва към кой въпрос са относими, касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 1938/2013г. на І т.о., т.д.№ 822/2010г. на ІІ т.о. и т.д.№ 1056/2009г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 470/2009г. на ІV г.о.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съставът на САС е констатирал безспорния факт, че между страните на 19.05.2015г. е сключен договор за изпълнение на СМР – обновяване на читалище „Светлина”, [населено място], общ. П. при договорена обща стойност 473 875.76 без ДДС; че уговореният начин на плащане е: 20% аванс, пратим в 15 дневен срок от започване на изпълнението; междинно плащане от 30 % след представяне на посочени документи и окончателно плащане, дължимо след приемане на обекта и плащане на [община] към възложителя [фирма]. Обсъдено е и издаването на три фактури от изпълнителя – № 1/15.06.2015г. за сумата 113 750.18лв., от които 94 775.15лв. данъчна основа и 18 955.03лв. ДДС ; № 2/08.07.2015 г. за сумата 136 476.22лв., от които 113 730.15лв. данъчна основа и 22 746.04лв. ДДС и № 3/11.08.2015 г. за сумата 24 000лв., от които данъчна основа 20 000лв. и 4 000лв. ДДС, както и безспорният факт, че ответникът е извършил частични плащания и по трите фактури: по фактура № 1 – 94 775.15лв., по фактура № 2 – 113 730.18лв. и по фактура № 3 – 20 000лв. Съобразено е заключението на счетоводната експертиза, съгласно която при ответника са били осчетоводени плащания в размер, аналогичен на този при ищеца – 228 505.23лв, че трите фактури са включени в дневниците за покупки на ответника, подадени в НАП, за месеците, в които са издадени фактурите; че в периода от м. юни 2015г. до м. декември 2015г. ответникът е подавал редовно в НАП в срока по ЗДДС справки-декларации; че съобразно декларираните данни в дневниците за покупки от ответника, подадени в НАП, по въпросните фактури е ползвано право на пълен данъчен кредит. Въз основа на тази безспорна фактическа обстановка, САС е приел, че по валидно възникналия договор за изработка, ответникът – възложител дължи плащане по издадените фактури, тъй като отразяването им в счетоводството му, включването им в дневника за покупко-продажби по ЗДДС и ползването на данъчен кредит представлява недвусмислено признание на конкретното задължение и доказва съществуването му. Обсъдено е, че ако ответникът не е бил съгласен с дължимостта на цялата сума по фактурите би осчетоводил само онази част от сумите, която счита, че дължи по всяка една от фактурите, което би било недвусмислено обективиране на неговото възражение срещу изпълнението на насрещната страна и размера на възнаграждението, което тя има право да получи. Посочено е, че липсва изрично противопоставяне срещу дължимостта на сумите, които се оспорват, /напр., заявено в писмо, факс или по друг начин/, за да се приеме, че ответникът е възразил, поради което е счетено за ирелевантно обстоятелството, че ищецът не е представил протоколи, установяващи действително извършените дейности.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Първата част на първия въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснато процесуално нарушение от въззивната инстанция, което е основание за касиране на решението, но не и общо основание за допускане на обжалването. Втората част на същия въпрос е предпоставена от установено лошо /некачествено/ изпълнение, какъвто факт САС не е приел за доказан в настоящия процес. По делото не са ангажирани доказателства както за пълно неизпълнение, така и за некачествено изпълнение, поради което въпросът е поставен хипотетично. Касаторът механично пренася правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване по т.д.№ 1938/13г. на І т.о., за да обоснове искането си за допускане на факултативния контрол, без да държи сметка, че той не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция по конкретния спор, в който доказателства за некачествено изпълнение не са били ангажирани. Поради това е изключена и основателността на твърдението за противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 1938/2013г. на І т.о. на ВКС.
Отговор на поставеният от касатора втори въпрос се съдържа в трайно установената практика на ВКС, с която правните аргументи в атакуваното решение са съобразени. Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит като доказателство за възникналото между страните правоотношение, за признание на задължението и за неговото съществуване е даден в решенията на ВКС по т. д. № 728/2010г., 2 т.о., т.д.№ 593/2009г., 2 т.о., т.д. № 991/2009г., 2 т.о., т.д. № 333/ 2011г., 2т.о., т.д.№ 2960/2015г., 2т.о. и други. Ако възложителят, респективно негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършени СМР. Съществени за изхода на спора са мотивите на САС, че при безспорно установени по делото извършени частични плащания по всички издадени фактури /т.е. и текущи плащания в хода на изпълнението, извън авансовото/ от ответника не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за разменена между страните кореспонденция относно качеството на изпълнението, възнаграждението за което възложителят частично е погасил без възражение за неизпълнен договор.
Разноски за производството не са претендирани от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение 2203 от 23.11.2016г. по в.т.д.№ 3932/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: