О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 08.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 580 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г…. гр.София срещу решение № 17150 от 2.10.14г.,постановено по в.гр.дело № 5789/14г.на Софийски градски съд в частта му,с която е признато за установено по отношение на касатора,че А. Г. К. има право на основание чл.211 ал.3 ЗМВР на 19 дни допълнителен платен годишен отпуск като компенсация за положен в периода октомври 2009 – септември 2012г.извънреден труд над 50 часа на тримесечие.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се посочват основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. К. чрез адв.М. О. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд.Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания съдебен акт,без да се обсъжда наличието на останалите за това предпоставки,очертани в нормата на чл.280 ал.1 ГПК.
За яснота на касатора следва да се отбележи,че жалбата не може да се допусне до касация и поради това,че като се позовава на противоречива практика на съдилищата,визирайки основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,същият не е представил копия от влезлите в сила съдебни актове,които я формират,което съгласно мотивите по т.3 на същото ТР № 1/2009г.е достатъчно,за да се приеме,че специалното основание за допустимост на касационното обжалване не е налице.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.10.14г.,постановено по в.гр.дело № 5789/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.