О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 483 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. И. П. и Н. Д. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 16.12.2008г. по гр.д. №877/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/1997г. по въпроса за валидността на решението на ОСЗ,както и че в противоречие с практиката на ВКС /решение №567/27.12.2005г. на І ГО на ВКС по гр.д. №315/2005г./ съдът се е произнесъл по въпроса за приложното поле на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ. Поддържа се също така,че в противоречие с дадените с Постановление №4/1978г. на Пленума на ВС указания съдът се е произнесъл по приложението на чл.79 ЗС за предхождащ влизането в сила на глава ІІ ЗСГ/отм./ период.
Ответниците по касационна жалба С. Б. С.,Румен Ц. Ц. и Н. Ц. Ц. не изразяват становище по въпроса за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 16.12.2008г. по гр.д. №877/2006г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от С. И. П. и Н. Д. П. срещу С. Б. С.,Румен Ц. Ц. и Н. Ц. Ц. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците,че С. И. П. и Н. Д. П. са собственици на УПИ ХІІІ-233 от кв.2 по плана на с. И.,гр. Банкя,с площ от 571кв.м., придобит чрез покупко-продажба /н.а. №200/12.08.1994г./ като неоснователен.
По поставения с изложението въпрос за възможността да бъде придобито по давност право на собственост в населено място,за което се прилага редът за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти по реда на глава ІІ ЗСГ съдът е приел,че праводателите на ищците не са могли да придобият процесния имот по давност към 1993г.,тъй като имотът се намира в с. И.,за което се прилага редът за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти на граждани по глава ІІ на ЗСГ,а съгласно чл.29,ал.1 от този закон имотът не е могъл да бъде придобит по давност от влизане в сила на ЗСГ/30.03.1973г./ до отмяна на глава ІІ с ДВ бр.21/1990г.,т.е. от 1990г. до 1993г., когато е съставен н.а. за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №41,том ХІІІ,н.д. №1999/93г.
Това разрешение съответствува на константната практика на ВКС досежно периода,през който с оглед установената в чл.29/отм./ ЗСГ забрана не може да бъде придобито по давност право на собственост върху имоти, находящи се в населените места,за които намира приложение установеният в ЗСГ/отм./ ред за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти. Не е налице противоречиво разрешение на този въпрос и с оглед дадените в т.6 на Постановление №4/1978г. на Пленума на ВС указания, които касаят само случаи,при които до влизане на ЗСГ в сила придобивната давност вече е изтекла и съответно са настъпили предвидените в чл.79 ЗС правни последици,свързани с нея,тъй като в настоящия случай не е налице хипотеза на изтекла придобивна давност до влизане на ЗСГ в сила-представеният по делото нотариален акт е съставен на 10.09.1993г. и съответно касае позоваване на изтекла към този момент придобивна давност без да е налице позоваване на придобивна давност,за която да се твърди да е била изтекла до 30.03.1973г.
В постановеното от въззивния съд решение е прието също така,че след като имотът е бил земеделска земя,която подлежи на възстановяване, същият не е могъл да бъде придобит по давност и след отмяната на глава ІІ на ЗСГ с оглед установената в чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ /нова ДВ.бр.107/1997г./ и чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98/1997г./ забрана. Прието е,че с разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ законодателят е дал предпочитание на правата на собствениците на земеделски земи,които са били включени в ТКЗС,ДЗС и др. и с това им е била отнета възможността да упражняват правата си на собственост,като възстановяването на собствеността настъпва с влизане в сила на решението на ПК/ОСЗ/. По поставения в изложението въпрос за приложното поле на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ е прието,че тази разпоредба намира приложение спрямо всички лица,които се намират в имота,а не само до тези,на които ТКЗС първоначално е продало или предоставило имота.
В същия смисъл е и разрешението на поставения въпрос,което е дадено в соченото от касаторите решение №567/27.12.2005г. на І ГО на ВКС по гр.д. №315/2005г.,в което е прието,че разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ се отнася до всички лица,които се намират в имота,а не само до тези,на които ТКЗС първоначално го е продало или предоставило,тъй като с отпадане правата на праводателите отпадат и правата на следващите приобретатели и следователно не е налице противоречие в твърдяния от касаторите смисъл. В случая приложимата хипотеза е на предоставен на трети лица имот,по отношение на който е прието,че не може да бъде придобит по давност с оглед установената в чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ забрана.
В съответствие с практиката на ВКС е решен и въпросът за възможността за възстановяване на собствеността върху имоти,които са били включени в границите на регулационния план,което е променило характеристиката им на земеделски като е прието,че тези имоти също подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на тях намира приложение именно разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ.
По поставения с изложението въпрос за валидността на решението на ОСЗГ/сега ОСЗ/ въззивният съд е приел,че тъй като към момента на постановяване на решението /25.05.2004г./ разпоредбата на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ,която регламентира от колко лица се състои службата е отменена, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.15,ал.2,т.6 ЗАП/отм./,съгласно която е било достатъчно актът да бъде подписан от председателя и секретаря и което изискване в случая е спазено,то доводът,че решение №5215/25.05.2004г. на ОСЗ-Овча купел,с което на наследниците на Ц. Ц. С. е възстановено правото на собственост върху имота е нищожно,тъй като не е подписано от първия член на ОСЗГ е неоснователен.
Този извод на въззивния съд не противоречи на дадените с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания досежно правното действие на постановените от ПК/сега ОСЗ/ решения. В съответствие с тези указания по приложението на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ е прието, че влязлото в сила решение на ПК/сега ОСЗ/ легитимира лицата,в полза на които е издадено като собственици на имота. Въпросът за валидността на решението на ПК/сега ОСЗ/ е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС при съобразяване на действуващите към момента на издаването му разпоредби,уреждащи реда за неговото издаване,като в съответствие с константтана практика е проведено разграничение между факта на вземане на решение от целия състав на компетентния административен орган и факта на подписване на самото решение.
Не е налице разрешаване на поставените от касаторите въпроси в противоречие с практиката на ВКС и съответно не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.12.2008г. по гр.д. №877/2006г. по описа на Софийски градски съд,Втори “Д” въззивен състав по подадената от С. И. П. и Н. Д. П. касационна жалба вх. №1344/16.01.2009г.
Председател:
Членове: