ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
София, 19. май 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5290 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 30.06.2008 г. по гр.д. № 920/2005, с което е потвърдено решението на Царевския районен съд от 20.06.2005 г. по гр.д. № 68/2003, с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове.
Недоволни от решението са жалбоподателките Ц. В. С. и Л. В. Д. , представлявани от адв. Ч от БАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за компетентността на съда да се произнесе по законосъобразността на административен акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, както и по материалноправния въпрос, подлежат ли на възстановяване земеделски земи във и извън границите на урбанизираните територии (населени места) и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, които въпроси са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Вермаш – 90“ ЕООД (в ликвидация), представляван от адв. М от САК, възразява срещу допускането й и по същество я оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно.
Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправен и материалноправен въпроси са съществени – процесуалноправният има отношение към правото на защита, а материалноправният обуславя крайното решение на съда, но те не са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на истците с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ са реституирани 30 дка земеделска земя, върху която са разположени процесните имоти – всички попадащи в стопанския двор на ликвидираното ТКЗС, чието комплексно застрояване още съществува на място. Последното обстоятелство изключва правото на възстановяване съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което предявените ревандикационни искове са отхвърлени.
Процесуалноправният въпрос е решене в съответствие с т. 4 ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005, съгласно което влезлите в сила административни актове са непротивопоставими на лицата, които не са участвали в производството по издаването и обжалването им, и гражданският съд може да проверява инцидентно наличието на предпоставките за издаването им. По матералноправния въпрос представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Този въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като решението по гр.д. № 1504/1999 се отнася до друг въпрос – за изискването за законност на строителството в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, а в останалите представени решения повдигнатият материалноправен въпрос е разрешен по същия начин. Този въпрос няма също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена практика, че земеделските земи, върху които е разположен застроеният със сгради стопански двор, не подлежат на възстановяване съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ и преди изричното уреждане тази хипотеза в чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (Нова ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм., бр. 98 от 1997 г., бр. 99 от 2002 г.), която е съобразена от въззивния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 30.06.2008 г. по гр.д. № 920/2005.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.